Ерато

This category contains 106 posts

Ще ме познаеш

Ще ме познаеш. По подивелите очи, замаскирани зад скука и умора, в които следа от моето „аз“ личи, които не виждат обикновени хора. Ще ме познаеш. По нетърпеливия глас, който се крие иззад предпазливост но те унася да ме целуваш от раз, и изгаря с покани всяка разсъдливост. Ще ме познаеш, защото съм единствена, която … Има още

Спрях да те чакам

Не те търся. Не те вярвам. Свършил си. Или въобще не си бил заснет. Оставил си ме сама да си припадам, уж с някаква вяра, че си някъде напред. А ти не си. И цялата вселена не е наоколо сега. Стопявай се, с всичко, някога проблясвало в мене. Спрях да те чакам. И да дойдеш, … Има още

Черни чувства

Така обречена ме караш да се чувствам, сякаш идва краят на света. Сякаш да те обичам е пагубно изкуство, но аз владея го. По-важно от всичко е това. Да те обичам носи отчаяние. Всяка мисъл за теб раздира като с нож. Сякаш смъртта праща всяко желание. Сякаш отдадох се на непрогледна нощ. Изгубих всичко, което … Има още

Номад

Не съм на място. Никога не съм била. Така и не намерих тези измерения, в които боса ходя и виждам дъга. Все губя се из грешки и затъмнения. Не съм на място. Няма и да бъда. Дори от себе си не съм разбрана. И все се сънувам като някоя друга, и все копнея по някоя … Има още

Few Of Us

Don’t tell me I’m born to be good. Don’t tell me I’ll save the light. They are people that will if they could. But me… I give up without fight. They are few of us, you know, that will never find any glory, that will never know anything to show, that will never be reason … Има още

Някъде в моите очи

Не стъпвам по земята, дете съм на ефира, кръщелница на Луната, невъзможна за намиране. Живея из хоризонти, преливам се в зората, понякога събирам отломки, понякога рисувам по водата. И ако не ти изглеждам тъй магична, друг образ за съня си намери. Аз търся този, който в душата ми наднича, и вижда безкрая, някъде в моите … Има още

Дъщерята на Вятъра и синът на Слънцето

Дали съм дъщерята на Вятъра? Сред пустини и пропасти вилняла, из бленувания непресмятани погрешни посоки раздала? Дали съм апогея на циклоните, на себе си обречено безвремие? Дали съм тъй митична, но непомнена, твърде въздушна от мен, за да вземеш? Дали и ти не си синът на Слънцето, придал на хоризонта ми отблясъка, и облаци, от … Има още

Красив

Красив си. Някак прекалено. И твърде добре си го осъзнал. И твърде дълго стоя до мене. И донесе твърде много самота. И взе, което не е твое. Допълнително се доукраси. А аз пред теб като пред бог се молех, докато иззад украсата не се показа ти – изгубено в света си човече, център, около който … Има още

За обичане почти невъзможни

А как… Как те усещам, аз си знам. Аз имам радар за тези, сложните, проблемни, изгубени, без душа и за обичане почти невъзможни. И как… Твоето е от онези сърца, чийто пулс почти не се усеща, и твърде черна ви е нощта, и сами сте си врагове насреща. И губиш се нощем между завивките, и … Има още

По-просто

Не искам да е между другото. Имам ги много междувременни с хиляди реплики за лъгане, с безброй илюзии за отнемане. Не искам да пишем постановки. Имам ги много драматични, със сцени за романтични дресировки, нито една несвършваща с обичане. Обещай ми простички неща – закуска в евтино ресторантче, да ме хванеш за ръка, да ме … Има още

Join 601 other followers

Blog Stats

  • 160,500 hits
април 2014
П В С Ч П С Н
« мар    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 601 other followers