Опити в проза

This category contains 27 posts

Из малките улички на провинцията

Калина седна на пейката и нервно запали цигара. Огледа се наоколо. Беше 22 часа, нощта на Хелоуин. И нямаше жива душа на центъра на града. „Скапано, задръстено село!”, мислеше си Калина, която и без това си беше ядосана, „Дори на този ден кьорав човек няма по улиците, всички са се изпоприбрали, да не ги изядат … Има още

Криптата на флорентинеца

„Ще разбера, все някога ще разбера къде е връзката!” – мислеше си гневно Пако на ум, докато за хиляден път прелистваше  и препрочиташе копията от писмата между Карлос и Таня. Може да се каже, че ги бе научил наизуст, но ги беше взел със себе си дори сега, в самолета към София. Самолета скоро щеше … Има още

Пречупена гордост

- Да. Дейтън сам не можеше да повярва какво му се случва в момента и на какъв въпрос отговаря положително. „31 явно е числото на съдбата ми.“, мислеше си той, не само защото се женеше на 31-годишна възраст, а и защото прободните рани на мъжа, заради чието убийство лежеше в затвора, бяха 31 на брой. … Има още

Заключени спомени

Анелия си поръча поредната отвертка* и се загледа в чашата пълна с портокалов сок и водка. Това беше петата поредна за вечерта и тя се чудеше дали на другия ден ще си спомня за този момент или не. Тя винаги досега беше слушала с недоверие пиянските истории на нейни познати, които твръдяха, че толкова много … Има още

От всекиго според възможностите, всекиму според потребностите

Владимир бил четвъртия и най-малък син в своето семейство. Когато се родил, вече всички баби и дядовци били уважени с по едно внуче кръстено на тях, затова баща му избрал да го кръсти на Ленин, като символ на всичко онова, в което вярвал. Както вероятно се досещате, бащата на Владимир бил комунист, но не от … Има още

Чистотата на жените

     Не, не беше любов от пръв поглед. Дори първия път, когато я видях, въобще не я харесах. Пушех на терасата в новата ми квартира и слушах крясъците от съседния апартамент. Не познавах все още съседите си, но хазяйката ми беше побързала да ме осведоми, без да съм я питал, че отляво на мен … Има още

Радослав

- Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето. – Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше. … Има още

Няма да оставя Карълайн!

- Не, не, не! В никакъв случай! Няма да стане! Няма да се разделя с Карълайн и да се оженя за Бетси! – Роджър се опита да изглежда уверен и решителен, но гласът му се беше разтреперил и звучеше като пред заплакване, и само дето не беше тропнал с крак по земята като малко момченце, … Има още

Червена рокля

     Виктория стоеше на бара, пушеше цигара и пиеше коктейл с ром. Тялото й беше обвито в тясна ярко червена рокля с голи рамена и не по-дълга от една педя под кръста й, а краката й, обути в сандали с висок ток, бяха кръстосани един върху друг и горния нервно се поклащаше. В ръцете … Има още

Математика и пиано

В този разказ се споменава за секс, считайте се за предупредени и четете на своя отговорност.      Откакто работеше в пиано-бара, вече близо три години, Олег за първи път обърка нотите, на парчето, което свиреше. За щастие никой не забеляза, освен него самия, но точно в този момент това не го вълнуваше. Той гледаше … Има още

Join 647 other followers

Blog Stats

  • 189,621 hits
октомври 2014
П В С Ч П С Н
« сеп    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters
Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 647 other followers