Размисли на висок ток

Размисли на висок ток – Прозрението (част 1)

Този роман е един съвместен проект на LadyDiDi и на мен, Rois, и благодарение на WordPress.com можете да го следите на нейния, и на моя блог – didised.wordpress.com и jullianeford.wordpress.com. Решихме да обединим знайни и незнайни таланти и да се отдадем на творене. Самите ние още не знаем какво ще се случи по-нататък, и вероятно сме по-любопитни от всички да разберем. И ако си мислите, че подробно обмисляме какво и как да направи нашата героиня, не сте на прав път – просто едната от нас пише едно изречение, а следващата пише другото, съвсем независимо една от друга. Никой няма пълен контрол над историята, но така си ни харесва. А може случайно да се хареса и на вас.🙂 :-)

Прозрението

Колкото и да не ми се вярва, тази сутрин видях през прозореца, че вали сняг. Нямаше как втори път да е съвпадение, че преди това сънувах слънце, плаж и море! Обичам сняг, но по Коледа, и явно подсъзнанието ми още насън ме предупреждаваше да предприема мерки и да измисля план за спасение от студа. Очевидно ми дава и подсказки, а аз ги приемам на драго сърце – веднага проверявам цените на билетите за топлите дестинации. Винаги съм се превъзнасяла по снимки на разни тропически острови и реших, че е крайно време да посетя я Канарите, я Карибите или пък далечно Фиджи.

В този момент получих просветление за друг леко неудобен момент в съня ми – както си седях спокойно и комфортно… в тоалетната, някой отвори вратата и ми развали душевния мир! За мое съжаление гаджето обичаше да прави това и в действителност, не само насън и сега очаквах всеки момент да влети отнякъде и да ме попита за какво разхищение пак съм решила да харча пари. А аз вече с лека ръка и свежа (все още) глава поръчвах коктейл след коктейл (с чадърче, разбира се!), докато се излежавах на горещия пясък под лъчите на парещото слънце.

– Мислих, че съм изхвърлил тези брошури за почивки, които все отнякъде успяваш да домъкнеш вкъщи! – изкара ме от унеса ми любимият, шмугнал се, без да чуя, в стаята.

– Ти ги изхвърли, но аз ги взех обратно от кошчето за боклук! – дяволито отговорих аз. Той само въздъхна и извади от шкафа брошура с дестинацията, с която вече няколко месеца ми В този момент гърлото ми пресъхна, земята се завъртя около оста си, а аз само мигах с очи невярващо. Вместо до болка дотегналото ми любимо негово Банско, на брошурата пред мен всъщност се мъдреха снимки на Азорските острови. Все още неокопитила се от изненадата и с нарастващо вътрешно въодушевление в първия миг не успях да осъзная следващите му думи „Изпращат ме в командировка там за следващите шест месеца“. Не знам дали бях бясна повече на шефа му, който постоянно го пращаше на всевъзможни далечни места, на онази засукана колежка, която все му се умилква и сигурно пак е командирована с него или на самия ми приятел, който от не помня кога моля да напусне работа и да спре да ме оставя сама с месеци. Мислите ми трескаво се щураха като пчела, търсеща мед – не исках да прибързвам с коментара си, за да не кацна на грешното цвете с вече обран цветен прашец.

– Предполагам и този път не е предвидена възможност за половинките да пътуват с вас? – въпреки че въпроса ми беше почти риторичен, имах някаква минимална надежда да замина този път и аз.

– Не, разбира се, това е служебен ангажимент, а не лятна ваканция!

– Но ти не знаеш португалски! – вкопчих са като удавник за сламка за връхлетелия ме проблясък.

– Ама знам английски. – невъзмутимо ми отвърна той и ме стрелна с поглед, който мигом ме превърна в ледена статуя. Защитата ми беше сломена, а той като че ли дори не се сещаше каква драма е за мен това и някак си неусетно моята мисъл се върна отново към моите туристически брошури.

– Чудесно е, че точно сега се случва това, тъй като и аз исках да ти съобщя, че заминавам на дълго пътешествие в търсене на себе си! – скорострелно отговорих аз.

Той се подсмихна ехидно, мислейки казаното от мен, за просто пореден женски блъф. Прегърна ме и нежно прошепна:

– Ще отидем заедно, когато се върна от Азорските острови.

Винаги съм мразела това, че той успява да ме омилостиви, дори когато е виновен, но щях ли този път наистина да стоя и да го чакам шест месеца сама вкъщи? Категорично не!

На следващия следобед, след като пропуснах един обяд, за да отскоча до туристическата агенция, пръстите ми нервно потропваха в офиса, върху вече закупения самолетен билет. Дестинацията заслужаваше и нов бански костюм, така че само броях минутите до края на работния ден.

– Аууу, къде ще ходите пак с гаджето? – най-голямата клюкарка в офиса веднага беше съзряла нов повод да одумва някого, в случая мен.

– Как пък ти хрумна това? – опитах се да изглеждам елегантно-учудена.

– Oх, извинявай, но просто съвсем без да искам се загледах под ръката ти, – лъжеше, че е без да иска, разбира се. – самолетен билет е, нали, да няма меден месец?

Тази нахална Емилия започна да ми лази по нервите сериозно и ще я накарам да съжалява за нездравото си любопитство.

– На меден месец – живот и здраве като мина венчило, и като ми се наложи мога да питам онзи мъж, който те чака от време на време на паркинга, сигурно е имал меден месец, виждам халка на безименния пръст.

Ако мръсните погледи можеха да убиват, вече щях да съм мъртва няколко пъти. Но поне Емилия ме остави най-накрая на мира и можех да мисля на спокойствие на кой да звънна, за да дойде с мен на шопинг за бански. Но поне Емилия ме остави най-накрая на мира и можех да мисля на спокойствие на кой да звънна, за да дойде с мен на шопинг за бански. Не ми се беше случвало да се чудя какъв модел бански да си избера, гледайки през прозореца как падат снежинките. Дори се зачудих как трябва да се облека преди да се кача на самолета, за да не измръзна от студ тук, но и да не прегрея като сляза на другото летище. Мисля, че за всичко ще се доверя на модната икона сред приятелите ми – Миро. В момента Миро беше фризьор, или по-точно коафьор, както той често ме поправяше, но следенето на модата за него беше не просто хоби, а начин на живот. Определено той ще знае как да ме превърне от Пепеляшка в принцеса, за да завладея нови земи – все пак пътешествие ме чака. А и може би щях да споделя терзанията си относно това, че заминавам скришом от гаджето, досега на никой не бях казала. Понякога през главата ми минаваха мисли да използвам билета само в едната посока и да започна всичко отначало – толкова ми беше омръзнало това скучно ежедневие и тази пародия на романтична връзка.

– Ако знаеш колко пъти съм ги чувал тези изречения, ще се решиш ли най-накрая наистина да го зарежеш? – питаше ме след няколко часа Миро, докато заедно ровихме из закачалките и рафтовете на един магазин за дрехи.

– Защо не – човек и добре да живее винаги може и по-добре! – отговорих аз по-скоро, убеждавайки сама себе си в това мое хрумване.

– Може, разбира се, че и по-хубав мъж може да си намери, което ми напомня – на теб съвсем сама ли ти се ходи на тази почивка? – усмихна се дяволито Миро.

И какво стана – от трън, та на глог. А аз толкова години да си мисля, че Миро е гей! Реших да го пробвам и му метнах един страстен поглед, сграбчих го за стегнатия му… задник и казах:

– Мислех, че никога няма да го предложиш!

Миро подскочи уплашено и събори няколко закачалки и манекена зад себе си – била съм права, беше си гей.

Очаквайте в продължението…

Размисли на висок – Във въздуха (част 2)
И ето, че вече седях в самолета, сама, и отпивах от чашата шампанско (да, поглезих се с билет за бизнес класа) и щях да изгоря като бенгалски огън от нетърпение да зърна очертанията на острова в океана. Не пестих и от хотел, за първи път нямаше кой да ми мрънка, че харча пари на вятъра за скъпи хотелски стаи и този път заложих на четири звезди и гледка към океана.

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 350,290 hits
ноември 2011
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
free counters
%d bloggers like this: