Какво ми липсва от Гран Канария (част 1)

Предполагам на всички чели и преди блога ми отдавна е станало ясно, че аз съм поживяла в един кратичък период от време на остров Гран Канария. За мое учудване аз се оказах приспособим човек, промените ме плашат, докато не се случат, след това толкова много се вдавам в новите неща, че не ми прави впечатление какво е останало в миналото. Но може би защото скоро става една година, откакто се върнах в България, реших да си направя едно такова списъче с нещата от Гран Канария, които ми липсват. Не че не мога да живея без тях, но са ми носели усмивки навремето и заслужават да се споменат. 🙂

1. Плюсовете на хубавото време – климата в Гран Канария е един от най-добрите в цял свят, слънчевите дни са по всяка вероятност някъде около 330-340 в годината. Да не са и повече. Градусите през деня лятото са над 30, а зимата около 25. Всичко това води до няколко неоспорими за мен плюса:

• по-малко дрехи и боси крака – Изобщо не обичам да съм навлечена с хиляди дебели дрехи и огромни якета. Както и не обичам да си обувам чорапи и затворени обувки. А с такива високи дневни температури, можете да си позволите целогодишно да ходите със чехли и сандали, презрамки и гол гръб.
  

Моите сандалки

• прането съхне бързо – На прането му трябва един-два часа и вече е сухо, което във времето когато имах само един почивен ден си беше плюс, защото можех да изпера всичко и да бъда готова за следващата работна седмица. 🙂
  
• не съобразяваш плановете си с времето – „Ще отидем на излет, ако не вали“, Ще отидем на плаж, ако няма облаци“ – е, тези изречения можете да ги забравите там. Няма да вали, няма да има облаци. Има, разбира се, малко дъждовен период зимата, но на фона на останалите климати е нищо.
  
• плаж през януари –
  

  Аз, на плажа, през януари

  Е, не е ли готино да отидете на плаж през януари 😀 ? Има и по-важни неща в живота, но да не пренебрегваме малките поводи за усмивка.
  

• Коледа със сандали – Също не е жизнено важно, но е хубаво да имаш в биографията си една Коледа, на която си бил обут със сандалки. 🙂
  
• ботуши и якета от гъзария – Когато якетата и ботушите не ги обувате, за да се стоплите, а за да се вържат на тоалета ви, определено имате по-голяма свобода в обличането и възможните съчетания. Или както аз казвам – в България гъзарията топли, а в Гран Канария охлажда.
  
  

2. Много народности на едно място – Откъдето не се сетите, от там не можете да намерите хора на острова. А аз умирам да се срещам с хора от различни култури, говорещи различни езици, с различен манталитет. В това отношение там е рай. Спомням си един купон още в началото ми там, на който присъстваха – испанци, българи, англичанин, иранка със шведски паспорт, цветнокож със шведски паспорт, който упорито не си каза произхода, финландка със шведски паспорт, истинска шведка :), холандка, доминиканец, аржентинец и една наполовина италианка-наполовина канадка. И ето ви едно списъче със държавите, с представители на които под някаква форма съм си комуникирала там (да, хваля се, защото общуването с хора от цял свят ми е мечта) – Испания, Португалия, Италия, Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Румъния, Русия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Чехия, Австрия, Швейцария, Белгия, Франция, Холандия, Германия, Дания, Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, Англия, Шотландия, Ирландия, Мароко, Сирия, Алжир, Кения, Сенегал, ЮАР, Гана, Тринидад и Тобаго, Канада, САЩ, Мексико, Куба, Доминиканска република, Бразилия, Аржентина, Перу, Колумбия, Венецуела, Чили, Суринам, Китай, Индия, Афганистан. Да не говорим за многото хора с един произход, но с друг паспорт и за безбройно многото деца на родители от две различни държави.

3. Храната и напитките – не съм от хората, които не могат да живеят без определен вид храна, приспособявам се към каквото има. Но и на мен ми се е случвало на острова да ми се дояде нещо типично българско, което няма как да се намери или сготви там. А ето какво испанско ми се е приисквало понякога тук:

• пържени скариди – това е едно от най-страхотните мезета, които съм яла. Малки скаридки се запържват в нагорещено олио със скилидки чесън. Просто е страхотно!
• ролца от раци – Понеже водата и морските създания са в изобилие, ролцата от раци са евтини и хората ги слагат на всякакви салати. И освен това са истински ролца от раци, а не пълни с нишесте, като тези, които продават в България.
• варени картофи за мезе – Ако за нас е нормално да си поръчаме бира с пържени картофи, там често можете да видите испанците да поръчват бира с варени картофи или така наречените papas arrugadas. Обикновено се сервират с един от двата типични за канарските острови соса – mojo verde или mojo picon. Mojo picon ми е по-любим.
• хамон и чипс с вкус на хамон – в превод хамон е шунка, но испанския хамон няма нищо общо с нашенската шунка. Свинските бутове, от които се прави, се съхраняват и обработват по специален начин и могат да достигнат доста висока цена, когато са с високо качество. А чипса с вкус на хамон, е може би най-добрия вкус за чипс, на кой съм попадала.
• свински кожи – не е това, което си мислите. Така и не ми стана съвсем ясна технологията на тези кожи, но те стават хрупкави като чипс. Малко са тежки, но пък няма да ги ядете всеки ден. 🙂

• чупито – Там рядко можете да видите някой да пие алкохол поръчвайки си в една чаша 50 или 100 грама силен алкохол и голяма чаша с безалкохолно питие. Пие се или копа – в голяма водна чаша смесен алкохол с разредител и много лед, или чупито – чист алкохол, без лед, в малки чашки, подобни на тези за текила, и се пие на екс. Пиенето на екс определено води до по-лесно напиване. Може би затова пиенето на чупитос ми е любимо. 🙂
• слънчогледови семки тихуана – Да, слънчогледови семки се чоплят и в Испания :). И дори има един вид семки с един вкус тихуана, който ми е много любими го няма в България, или поне аз не съм виждала.
  Следва продължение