Гран Канария, Някакви

Какво ми липсва от Гран Канария (част 1)

Предполагам на всички чели и преди блога ми отдавна е станало ясно, че аз съм поживяла в един кратичък период от време на остров Гран Канария. За мое учудване аз се оказах приспособим човек, промените ме плашат, докато не се случат, след това толкова много се вдавам в новите неща, че не ми прави впечатление какво е останало в миналото. Но може би защото скоро става една година, откакто се върнах в България, реших да си направя едно такова списъче с нещата от Гран Канария, които ми липсват. Не че не мога да живея без тях, но са ми носели усмивки навремето и заслужават да се споменат. 🙂

1. Плюсовете на хубавото време – климата в Гран Канария е един от най-добрите в цял свят, слънчевите дни са по всяка вероятност някъде около 330-340 в годината. Да не са и повече. Градусите през деня лятото са над 30, а зимата около 25. Всичко това води до няколко неоспорими за мен плюса:

  • по-малко дрехи и боси крака – Изобщо не обичам да съм навлечена с хиляди дебели дрехи и огромни якета. Както и не обичам да си обувам чорапи и затворени обувки. А с такива високи дневни температури, можете да си позволите целогодишно да ходите със чехли и сандали, презрамки и гол гръб.

Моите сандалки

  • прането съхне бързо – На прането му трябва един-два часа и вече е сухо, което във времето когато имах само един почивен ден си беше плюс, защото можех да изпера всичко и да бъда готова за следващата работна седмица. 🙂
  • не съобразяваш плановете си с времето – „Ще отидем на излет, ако не вали“, Ще отидем на плаж, ако няма облаци“ – е, тези изречения можете да ги забравите там. Няма да вали, няма да има облаци. Има, разбира се, малко дъждовен период зимата, но на фона на останалите климати е нищо.
  • плаж през януари –

    Аз, на плажа, през януари

    Е, не е ли готино да отидете на плаж през януари 😀 ? Има и по-важни неща в живота, но да не пренебрегваме малките поводи за усмивка.

  • Коледа със сандали – Също не е жизнено важно, но е хубаво да имаш в биографията си една Коледа, на която си бил обут със сандалки. 🙂
  • ботуши и якета от гъзария – Когато якетата и ботушите не ги обувате, за да се стоплите, а за да се вържат на тоалета ви, определено имате по-голяма свобода в обличането и възможните съчетания. Или както аз казвам – в България гъзарията топли, а в Гран Канария охлажда.

2. Много народности на едно място – Откъдето не се сетите, от там не можете да намерите хора на острова. А аз умирам да се срещам с хора от различни култури, говорещи различни езици, с различен манталитет. В това отношение там е рай. Спомням си един купон още в началото ми там, на който присъстваха – испанци, българи, англичанин, иранка със шведски паспорт, цветнокож със шведски паспорт, който упорито не си каза произхода, финландка със шведски паспорт, истинска шведка :), холандка, доминиканец, аржентинец и една наполовина италианка-наполовина канадка. И ето ви едно списъче със държавите, с представители на които под някаква форма съм си комуникирала там (да, хваля се, защото общуването с хора от цял свят ми е мечта) – Испания, Португалия, Италия, Турция, Гърция, Албания, Сърбия, Румъния, Русия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Чехия, Австрия, Швейцария, Белгия, Франция, Холандия, Германия, Дания, Финландия, Швеция, Норвегия, Исландия, Англия, Шотландия, Ирландия, Мароко, Сирия, Алжир, Кения, Сенегал, ЮАР, Гана, Тринидад и Тобаго, Канада, САЩ, Мексико, Куба, Доминиканска република, Бразилия, Аржентина, Перу, Колумбия, Венецуела, Чили, Суринам, Китай, Индия, Афганистан. Да не говорим за многото хора с един произход, но с друг паспорт и за безбройно многото деца на родители от две различни държави.

3. Храната и напитките – не съм от хората, които не могат да живеят без определен вид храна, приспособявам се към каквото има. Но и на мен ми се е случвало на острова да ми се дояде нещо типично българско, което няма как да се намери или сготви там. А ето какво испанско ми се е приисквало понякога тук:

  • пържени скариди това е едно от най-страхотните мезета, които съм яла. Малки скаридки се запържват в нагорещено олио със скилидки чесън. Просто е страхотно!
  • ролца от раци – Понеже водата и морските създания са в изобилие, ролцата от раци са евтини и хората ги слагат на всякакви салати. И освен това са истински ролца от раци, а не пълни с нишесте, като тези, които продават в България.
  • варени картофи за мезе Ако за нас е нормално да си поръчаме бира с пържени картофи, там често можете да видите испанците да поръчват бира с варени картофи или така наречените papas arrugadas. Обикновено се сервират с един от двата типични за канарските острови соса – mojo verde или mojo picon. Mojo picon ми е по-любим.
  • хамон и чипс с вкус на хамонв превод хамон е шунка, но испанския хамон няма нищо общо с нашенската шунка. Свинските бутове, от които се прави, се съхраняват и обработват по специален начин и могат да достигнат доста висока цена, когато са с високо качество. А чипса с вкус на хамон, е може би най-добрия вкус за чипс, на кой съм попадала.
  • свински кожи не е това, което си мислите. Така и не ми стана съвсем ясна технологията на тези кожи, но те стават хрупкави като чипс. Малко са тежки, но пък няма да ги ядете всеки ден. 🙂
  • чупитоТам рядко можете да видите някой да пие алкохол поръчвайки си в една чаша 50 или 100 грама силен алкохол и голяма чаша с безалкохолно питие. Пие се или копа – в голяма водна чаша смесен алкохол с разредител и много лед, или чупито – чист алкохол, без лед, в малки чашки, подобни на тези за текила, и се пие на екс. Пиенето на екс определено води до по-лесно напиване. Може би затова пиенето на чупитос ми е любимо. 🙂
  • слънчогледови семки тихуана – Да, слънчогледови семки се чоплят и в Испания :). И дори има един вид семки с един вкус тихуана, който ми е много любими го няма в България, или поне аз не съм виждала.
    Следва продължение

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and the Sun prince.

Дискусия

2 thoughts on “Какво ми липсва от Гран Канария (част 1)

  1. Само ме караш да ти завиждам.
    Добре де, завидях ти:)
    Точно на такова място искам да живея и не вярвам да се върна в България.

    Posted by tutankhamon661 | понеделник, 28 ноември, 2011г., 4:32

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 511 482 hits
ноември 2011
П В С Ч П С Н
« окт.   дек. »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
free counters
%d блогъра харесват това: