Какво ми липсва от Гран Канария (част 2)

Продължение от част 1
4. Телевизията – Е, телевизията не ми е болка за умиране, но все пак има няколко нещица, които ще спомена:

• възможността да гледаш английски филм или сериал без дублаж – Дублажите ме вбесяват. Много често убиват атмосферата на филма. Испанските телевизии за повечето филми  и сериали дават възможност да изключите дублажа и да ги слушате на оригиналния им език.
• клюкарските предавания – Добре, де, това колкото ми липсва на моменти, толкова и ме е дразнело понякога. Испанските магазинни предавания са толкова жълти и до такава степен се навират в личното пространство на хората, че чак плаши. Но по-странното е, че самите известни личности като че ли нямат проблем с това, а доброволно гостуват по такива предавания  и обесняват какво и защо. Имам ясен спомен за предаването Salvame, което, поне докато бях в Испания, се излъчваше всеки ден по половин-един час, а в неделя имаше deluxe издание, дълго четири часа. В това предаване 7-8 души(между които моята любимка Белен Естебан), известни предимно с това, че са известни, обсъждат актуалните клюки. Но понякога е забавно да ги гледаш(е, не всичките четири часа 😀 ).
• нови сериали – Обикновено по испанските телевизии излъчват епизодите на сериалите, от последния им сезон, а не тези, които са излезли преди 3-4 години.

5. Приятелите

• Силвия, Патрик, Даниела и малката Андрея
  
  
• Андрея, Тито и Айноа
  
  
• Малин и Адисон
  
  
• – Вера, Сухайла, Анета, Катина и Хайме
  
  
• Нина
  

  Нина

• Сами 
  

  Сами и аз

• Давид
  

  

  Давид

• Светлана, Татяна, Стийв, Лука, Маки, Дилян, Гер, Пепо  и всички останали, на които нямам снимки да кача 🙂
  
• Някой специален, чието име и снимка не мога да сложа тук ♥
  

6. Природата – Да си призная честно, когато самолета приближи летището в Лас Палмас и погледнах от илюминатора надолу, бях много разочарована, защото видях само камънаци. Като че ли бях забравила,че не става дума за тропически, а за остров с пустинен климат. Кой знае каква растителност и животински свят няма. По-зелено е в планината, в сърцето на острова, но не очаквайте да видите джунгла. Разбира се, около хотелите и зоните, в които щъкат туристи, всичко е озеленено, виждат се палмички, цветенца, тревичка. А и все пак има неща от географията на острова, които ми се иска да имаше как да видя и тук:

• океана – Има разлика между океан и море, дори ако имаме на предвид само температурата на водата, океанската е доста по-студена. А и усещането е друго – знаеш, че на другия край на Черно море е брега на Русия, но следващия бряг, на който евентуално можеш да попаднеш, ако плаваш на юг от Гран Канария, е този на Антарктида. 
  

  Атлантическия океан и аз 🙂

• пустинята – Пясъчните дюни на Маспаломас са една от най-големите забележителност на острова. Обявени са за природен резерват. Дължината им е 11 километра. Друго си е да имаш минипустиня под носа си и да можеш да си правиш ефектни фотосесии, нещо за което, за съжаление, не се сетих, докато бях там. 🙂
  
  

  Пясъчните дюни на Масплаломас

• мини гранд каньон – Част от релефа на планината на острова много напомня на Гранд Kаньон в САЩ. От един определен point view можете да си направите страхотни снимки.
  
  
• вулканите –всъщност угаснал вулкан в истинския смисъл на думата съм виждала на един от съседните острови – Ланзароте. Но самия произход на Канарските острови е вулканичен и идеята, че живея на застинала лава е приятно усещане за любител на вулканите като мен. 🙂 

  Следва продължение