Бях твоя. С цялото си аз. Частичка от мене не остана непрелята. Окичена във слънчевия ти атлаз, бях се разляла накъде из душата ти и слагах знаци, самодивени, из твойте вуду светове, гадаейки чия магия сърцето на художника си първи ще предаде. И бях ти се предала. До безсъзнание. В очите ти виждах пеперуди от … Има още →