Размисли на висок ток

Размисли на висок ток: Приключения и съвпадения (част 4)

Този роман е един съвместен проект на LadyDiDi и на мен, Rois, и благодарение на WordPress.com можете да го следите на нейния, и на моя блог – didised.wordpress.com и jullianeford.wordpress.com. Решихме да обединим знайни и незнайни таланти и да се отдадем на творене. Самите ние още не знаем какво ще се случи по-нататък, и вероятно сме по-любопитни от всички да разберем. И ако си мислите, че подробно обмисляме какво и как да направи нашата героиня, не сте на прав път – просто едната от нас пише едно изречение, а следващата пише другото, съвсем независимо една от друга. Никой няма пълен контрол над историята, но така си ни харесва. А може случайно да ви хареса и на вас.

Продължение от Размисли на висок ток – Първи впечатления (част 3)

Приключения и съвпадения

Френски тост с прясно изпечени кроасани и ягоди, фреш от портокал и голяма чаша ароматно кафе – какво по-хубаво начало на ден втори на острова може да има? За щастие закуската ми не беше гарнирана с натрапчивото мъжко присъствие, което преобладаваше предния ден. Определено обаче ми липсваше женска компания, с която да си шушукам и споделям приключенията. A може би телефонната кабина от съня ми подсказваше точно това – да звънна на някоя приятелка, или в краен случай на Миро. Нека да мине и този ден и ще реша как да действам. Малко по-късно разхождах новия си бански под ефирна лятна рокля на път към най-близкия плаж – в крайна сметка съм на карибски остров и какво по-логично от това в първия ден да отида на плаж, а е и някак си по-автентично от басейна. Друго си е да потопиш краче в океана, нали Карибско море е част от Атлантическия океан, не говорим за Черно море все пак. Плажът беше по-пълен в дясната си част, където имаше и няколко заведения и шезлонги с чадъри, а отляво се печаха значително по-малко хора, които лежаха направо върху хавлиите си на пясъка. Не ми беше до шумотевица сега и се насочих към по-тихата част – щях да се отдам на книгата си и парещото слънце. Само да можех да накарам сервитьора от близкия бар да дойде и до тази част на плажа с някакъв освежаващ фреш от екзотични плодове… Прочетох няколко страница от книгата, но изобщо не можех да се концентрирам и нищо не запомних – все поглеждах към бара и купона, който течеше там. Не издържах, завързах пареото около кръста си, сложих слънчевите очила и се запътих да поръчам заветния фреш. Почти бях на бара, когато покрай мен запъхтяно профуча някакво чернокожо момченце с чанта, подобна на моята, секунди след него се появи Андрей, последван от задъхващия се мопс. Гонещата се тройка се отдалечи от мен, а аз се обърнах за справка към мястото, където бяха хавлията ми и нещата ми – да, чантата у момченцето сигурно беше моята, защото липсваше, и без да му мисля и аз се присъединих към плажното преследване. За съжаление нямаше как да надбягаме пъргавото момче, което напуска района на плажа и се сля с тълпата туристи по крайбрежната алея. Преравях набързо ума си, за да се сетя какво беше съдържанието на чантата и ще го прежаля ли.

– Мисля, че вече не можеш да откажеш на поканата ми за шопинг. – Андрей се усмихваше и с този позитивен подход към ситуацията нямаше как да остана равнодушна, още по-малко самосъжаляваща се.

– Да се благодарим, че е плажна чанта, не дамска, иначе щях да изгубя паспорта и да трябва да търсим българско консулство из Карибите, а надали има такова – усмихнах се на свой ред аз.

Седнахме на бара да пием по едно питие и да се уговорим за следобеда – определено след това плажно фиаско заслужавахме и разхлаждащ коктейл, и стимулираща обиколка из магазините. Той предлагаше да отидем до холандската част на острова, където имаше много повече търговски центрове. Тук очите ми светнаха при мисълта за така популярните холандски бижутерски магазини. Отдавна си мислех за някакво бижу с камъни Сваровски. Всяко зло за добро – изгубих плажна чанта, а може да се прибера с дизайнерска и бонус към нея – бижу.

– A ти какво ще пазаруваш? – попитах Андрей.

– Не помниш ли, че съм без багаж, пък и Пъфи се нуждае от бански за плажа! – шеговито каза Андрей и намигна на кученцето.

– По някое време ще се наложи да ми разкажеш защо си тръгнал без багаж за екзотичен остров. – усмихнах му се закачливо.

– Разбира се, но само ако ми дадеш координатите си, за да те поканя на вечеря, освен ако не искаш да разчиташ на съдбата за трети път.

Андрей се засмя и шеговитото пламъче в очите му пак се появи. Самоувереността му почти ме караше отново да го отрежа, но наистина не вярвах съдбата да ни прати чак толкова много съвпадения и реших да му кажа в кой хотел може да ме открие. Оказа се, че той е в същия! След час вече пътувахме към другия край на острова и, за моя радост, успях да убедя Андрей да отидем до там с кола под наем, не с мотор, иначе беше абсурд да побера нещата, които възнамерявах да купя. Когато видях прекрасните витрини на магазините, изпаднах в екстаз, а Андрей се шегуваше, че ми трябва усмирителна риза.

Мушнах се в първия бутик, който се изпречи на пътя ми и уцелих от раз бижутерски магазин, а пред погледа ми попадна витрината с годежни пръстени и изведнъж се сетих за този Андрей, който бях забравила някъде на Азорските острови. Дали и той се сещаше за мен или ваканционната командировка ме е изтрила от спомените му? Направо ми се прииска да му звънна и да го попитам защо, откакто беше заминал,не ме беше потърсил нито веднъж или не се беше зачудил защо аз не му звъня и се запитах, ако някога ми беше купил такъв пръстен, щяха ли така да избледнеят чувствата ми към него. Аз не съм материално момиче, не ми е до пръстена, по-скоро жестът би ме трогнал и убедил, че знача нещо за него и този човек има място в живота ми.

– Хареса ли си нещо? – гласът на Андрей откъм гърба ми направо ме стресна, така се бях замислила.

– Всичко! – опитах се да изглеждам като типичната влюбена във всички бижута на света жена. Неговият поглед обаче беше леко стреснат, явно думите ми, че съм си харесала всичко пред витрината с годежните пръстени, бяха изтълкувани погрешно. Засмях се и продължих към следващия магазин. Мислейки все още за пръстени, се загледах в пръстите на Андрей и изведнъж забелязах по-светъл обръч в основата на безименния му пръст, сякаш до скоро там бе имало халка. Ах, този Андрей, какви ли изненади се крият още зад тази ослепителна усмивка! Само се надявах да е по-скоро наскоро разведен, отколкото женен, който си крие брачната халка и се задява с други жени. Как да разбера какъв е социалният му статус – да питам директно или да проведа кръстосан разпит?

– Покрай този бижутерски магазин се зачудих какво ли е да имаш пръстен, символизиращ любовта ти с някого. – подхвърлих уж съвсем небрежно и много нескопосано аз. Не очаквах да ми отговори, просто исках да му видя реакцията.

– Я виж, магазин за слънчеви очила, имам нужда. – каза Андрей и се шмугна в един бутик, но това отбягване на темата ми се стори изключително подозрително. Явно ще прибягвам до кръстосан разпит, докато изкопча истината. Но най-вероятно по-късно, не исках да провалям пазаруването, ако това се окажеше болезнена тема. Два часа по-късно възстановявахме енергийния си баланс с вкусна шоколадова торта и фреш от екзотични плодове. Андрей хвърли поглед към купчината от чанти с покупки до мен, въздъхна и се усмихна:

– Всеки път, когато пазарувам с жена си мисля, че едва ли някой може да купи повече от нея, но после все се появява някой друг да ме опровергае.

Ахааааа, изплю камъчето най-накрая!

– Значи водиш и други жени на пазар. – уж се усмихнах, но вече нямах търпение да чуя какво ще каже и пак ли ще се измъкне.

– Водих… прощавай още не мога да свикна с миналото време… Искаш ли да поръчаме още нещо или ще се разходим пак по магазините?

Е, сега бях в абсолютна дилема – глождеше ме отвътре да разбера каква е тази жена в минало време, но пък и явно темата не му беше по сърце и не знаех как и дали да разпитвам повече. Реших, че е крайно време да се върна в хотела, да се полюбувам на покупките си и да реша къде ще вечерям днес.

Няколко часа по-късно, тъкмо се чудех колко време ще отнеме на Андрей да ме потърси пак, когато на вратата на стаята ми се потропа. Беше румсървизът – количка с едно единствено блюдо, скрито под сребърен капак, а аз нищо не знаех за това! Повдигнах капака и видях пълнена папая, същата като онази, която бях хапнала предната вечер в ресторанта. Хммм, кой ли ми я изпраща?! Отстрани до блюдото имаше картичка с пламтящо сърце, нямах търпение да я разгърна и да видя какво пише. „Липсваш ми. Андрей“. Бях трогната от жеста, но сега ми оставаше само да разбера съвпадение ли е това с пълнената папая. Този Андрей не знаеше за папаята, а пък и сърцето не ми се връзваше – да не би да е другият Андрей?! Единственият човек в България, който знаеше къде съм, беше Миро, но двамата не бяха в добри отношения, никак не ми се вярваше да бяха говорили, а и Миро беше инструктиран да пази тайна. Реших да не терзая повече хубавата си глава с мисли за мъже и се отправих към терасата, където щях да се насладя на прекрасния вкус на папаята и последните лъчи на слънцето. А утре може би щях все пак да звънна на Миро, за да попитам дали да очаквам изненади.

Очаквайте в продължението…

Размисли на висок ток: Изненади, изненади! (Част 5)

Сън ли беше или наистина някой тропаше на вратата на хотелската ми стая в 8 часа сутринта? Шумът ставаше все по-настойчив, въпреки, че се завих през глава, започнах бавно да осъзнавам, че някой наистина чука на вратата.

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Размисли на висок ток: Изненади, изненади! (Част 5) « Rois - понеделник, 12 ноември, 2012г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 349,838 hits
януари 2012
M T W T F S S
« Дек   Февр »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
free counters
%d bloggers like this: