3×11 Our Town – коментар

И тазседмчния епизод мина на едно средно ниво според мен, интересно ми е, разбира се, но се надявам до края на сезона да има и по-спиращи дъха серии.
Много жал ми стана за Тайлър. Той наистина обича Карълайн и много му се иска тя да е преди всичко, това че я ухапа за мен беше напълно повлияно от искането на Клаус преди това, той като че ли наистина вярваше, че е преодолял лоялността си към него,  в името на чувствата си. Аз бях убедена, че ще се случи нещо такова, привидно твърде лесно се откачи Тайлър от задължението си, за да е истина. Лошото е, че сега, след това ухапване, почти не виждам възможност Карълайн отново да се събере с него, а толкова много ги харесвам като двойка! А проблесна ли ви нещо между Клаус и Карълайн? За мен беше малко странно как решиха точно в тази ситуация да ни показват и по-човешки образ на Клаус, а накрая с подаръка за рождения ден все ми се струва, че ще има някаква скрита цел, ако нещо вземе да се случва между тези двамата.
Никак не ми харесва как Клаус взе подкрепата на шерифа и кмета, макар и не съвсем доброволно.
Мат се прояви като много добър приятел във всички сцени в тази серия, определено засили симпатиите ми към него.
Ново появилата се доктор Фел определено пък печели антипатиите ми, никак не й е чиста работата, мисля си, че играе в отбора на лошите.
Джеръми замина, но имам искрица надежда, че ще разбере, че е бил хипнотизиран и ще се върне в града.
Стефан този път ми беше доста по-убедителен в ролята на безчувствен непукист, особено докато заплашваше Клаус и избиваше хибридите му. Доста убедителен ми беше и в отвличането на Елена, честно казано за момент и аз си помислих, че не блъфира, а важното е, че и Клаус си помисли като мен. До момента, в който каза на Елена, че вече не му пука какво мисли тя за него, изключително неубедително казано, че той само дето не ревна, но тя и сцената така си е замислена според мен, да прозрем, че въпреки всичко, на Стефан му е много трудно да бъде това, което е, и да се държи така с Елена. Както каза Клаус – такъв вид любов не умира.
Елена беше наистина разстроена от случката със Стефан и моста, което е напълно разбираемо, предвид че родителите й са загинали там. Все си мислех, че този момент е най-удачен Деймън да дойде да я спаси и тя от благодарност да вземе да го целуне. Но явно няма да стане така лесно между тях, ако изобщо стане. Хубавото е, че нямаше твърде неудобни моменти след целувката и Елена не се държа, като ощипана монахиня, което все пак е лъч надежда, че нещо ще се случи между тях, а и Деймън беше доста категоричен в изказването си, че не е грешка каквото евентуално би се случило между тях, просто не е сега момента.