Опити в проза

Old legends for old country: Martenitsa / Легенда за мартеницата

In ancient times existed faraway kingdom whose ruler Kubrat was good and fair. However, Kubrat was getting older and he was seeing the end of his life. The times were tough, other tribes often attacked the lands of the kingdom, robbed villages and tormented people. Besides, winter was coming, hard season in which shortages of food and cold put everyone on additional testing. Kubrat had five sons and one daughter. One day, when almost no forces were left in his body, he called his sons and asked them to always stay together and never to divide, because this way they will withstand all attacks from foreign nations who wanted to conquer their lands.
Kubrat died. But his sons were very young and couldn’t manage well to repel the attacks of other tribes. One of the leaders of these tribes, Ashina, captivated by the beauty of the sister of the five brothers who all loved, managed to abduct her. She was called Huba which on the language of the kingdom meant „beautiful“. Ashina threatened the five brothers that if they don’t recognize him as the ruler of the kingdom, he would kill their sister.
For the five brothers this was a serious test. They wanted to fulfill their father’s behest and to keep their land together, but didn’t want to leave their sister’s life in danger. Four of the brothers divided the army into four parts and each with some of the tribes left their fatherland to look for free land for the people. The eldest brother, Bayan, in order to save the life of his sister acknowledged the dominion of the Ashina and stayed with Huba to ensure her safety. One of the younger brothers, Asparuh, couldn’t leave his brother and his sister, so he promised them, that when he found a land in which to establish a kingdom, will send a white dove with a golden thread tied to his foot, which will be a sign for Huba and Bayan that they can escape from the foreign ruler and they can come to live in the new lands discovered by Asparuh.
Asparuh departed with his tribes. It was long and difficult transition. He went south, crossed many mountains and valleys, led and won many battles for his people, many people lost their lives on the road, but many mothers gave birth to their children during the long transition. Finally Asparuh reached a large river. He found a ford, crossed the river with his people and ended up in the fertile lands that offer everything – mountains, forests, rivers, valleys, sea. Asparuh made a deal with the people who already lived on this land and together they began to create a common country. Then he decided it was about time to send a sign to his brother and sister to follow him.
Huba waited every day for the desired message and spent all her time starring at the sky. And one day her waiting was paid off – next to her perched white dove with a golden thread tied around its foot. She eagerly showed the bird to Bayan, who prepared everything and as soon as possible they escaped. They didn’t know where to go. Asparuh said only that he was going south. Only the dove knew the way, so Bayan tied to his foot long white thread, let it fly, grabbed the other end of the thread and he and Huba began to ride after the dove. Ashina found out for their escape, and sent his soldiers to bring them back. The pursuit lasted longer, and Bayan was wounded in the arm by an arrow. The blood was dripping on his hand and the thread with which he held the leg of the dove, became red at one of the ends. Just when Huba and Bayan were at the end of their strenght, they saw the great river. On the other side waited the troops of Asparuh. When they them saw them, the pursuers of Ashina got scared and went back.

Asparuh met his brother and sister. He took from Bayan the thread, mixed the white and the bloody end and decorate the clothe of each of his soldiers with part of it. When they arrived to the rest of the people, all decorated their clothes with red and white thread. Asparuh called it Martenitsa in the name of March when that happened. Martenitsa became a symbol of luck, health, unity and new beginning, and the eternal connection between the people of this nation.
People called Bulgarians, country called Bulgaria, which stands in the same place where centuries ago Asparuh created it. There are many other legends about the creation of my country, and this is my interpretation of my favorite of them. Already more than 1300 years in early March Bulgarians keep the tradition and put white and red thread to congratulate ourselves for the approaching spring, to wish happiness and luck, and to remember that we are people that survived many trials. Martenitsas should be worn until 22nd of March when is the advent of the astronomical spring, or until we see a stork for the first time of the year, which is also a symbol of spring, because it is considered that then the new beginning has found us and together with the reviving nature new opportunities and wins are coming to us.

author: ©Sabina Braycheva
adapted by folklore legends
photos: internet

В далечни времена съществувало древно царство, чийто владетел, Кубрат, бил добър и справедлив. Владетеля обаче остарявал и виждал края на своя жизнен път, а времената били трудни, други племена често нападали земите на кралството, ограбвали селата и издевателствали над хората. Освен това идвала зимата, тежък сезон, през който недоимъка на храна и студа поставяли всички на допълнителни изпитания. Кубрат имал пет сина и една дъщеря. Един ден, когато вече почти не били останали сили в тялото му, той извикал синовете си и им заръчал да останат винаги заедно и да не се делят, защото така ще устоят на всички нападения от чужди народи, които искали да завладеят земите им.
Кубрат починал. Синовете му обаче били много млади и не съумявали добре да отблъснат атаките на другите племена. Един от водачите на тези племена, Ашина, запленен от красотата на сестрата на петимата братя, която всички много обичали, успял да я отвлече. Тя се казвала Хуба, което на езика на царството, означавало красива. Ашина заплашил петимата братя, че ако не го признаят за владетел на царството си, ще убие сестра им.
За петимата братя това било сериозно изпитание. Много искали да изпълнят бащината заръка и да опазят земите си заедно, но не искали да оставят живота на сестра си в опасност. Четирима от братята разделили войската на четири и всеки, с част от племената, напуснал бащиното кралство, за да търси свободни земи за народа си. Най-големия брат – Баян, за да спаси живота на сестра си, признал владичеството на Ашина и останал заедно с Хуба при него, за да гарантира сигурността й. Единия от по-малките братя, Аспарух, не можел да остави така брат си и сестра си, затова се разбрал с тях, че когато намери земя, в която да основе царството, ще изпрати бял гълъб със златен конец вързан на крачето му, което ще е знак за Хуба и Баян да избягат от чуждия владетел и да дойдат да живеят в новите земи, открити от Аспарух.
Аспарух потеглил с племената си. Бил дълъг и тежък преход. Той тръгнал на юг, прекосил много планини и долини, водил много битки за народа си, много хора загубили живота по пътя си, но и много майки родили своите деца по врем на дългия преход. Накрая Аспарух стигнал до голяма река. Намерил брод, прекосил реката с народа си и се озовал в плодородни земи, които предлагали всичко – планини, гори, реки, долини, излаз на море. Аспарух се спогодил със племената, които вече живеели по тези земи и заедно започнали да създават обща държава. Тогава той решил, че е крайно време да изпрати знак на брат си и сестра си да го последват.
Хуба всеки ден чакала желаната вест и прекарвала цялото си време зареяла поглед в небето. И ето, че един ден чакането й било възнаградено – при нея кацнал бял гълъб със вързано златно конче около крачето. Тя нетърпеливо показала птицата на Баян, който подготвил всичко и при първа възможност двамата избягали. Не знаели накъде да тръгнат, Аспарух казал само, че заминава на юг. Единствено гълъба знаел пътя, затова Баян вързал за крака му дълъг, бял конец, пуснал го да лети, хванал другия край на конеца, а двамата с Хуба започнали да яздят след него. Ашина обаче разбрал за бягството им и пратил свои воини да ги доведат обратно. Преследването продължило дълго, а стрела ранила Баян в рамото. Шурналата кръв потекла по ръката му и конеца, с който държал крака на гълъба, почервенял в единия край. Тъкмо, когато били в края на силите си, Баян и Хуба видели великата река. На другия бряг ги чакали войските на Аспарух. Като ги видели, преследвачите на Ашина се уплашили и се върнали обратно.
Аспарух посрещнал брат си и сестра си. Взел конеца от Баян, омотал белия и кървавия му край и закичил всеки един от войниците си с част от него. Когато пристигнали при останалата част от народа, закичили всички с червен и бял конец, а Аспарух кръстил нишките мартеница, по името на месец март, в който се случило това. Мартеницата станала символ на здраве късмет, единство и ново начало, както и на вечната връзка между хората от този народ.
Народ, наречен българи, държава, наречена България, която стои на същото място, където преди десетки векове Аспарух я създал. Има и много други легенди по случай създаването на държавата ми, а това е моята интерпретация на любимата ми от тях. Вече повече от 1300 години в началото на март българите спазваме традицията и се кичим с бяло и червено, за да се поздравим за приближаващата пролет, да си пожелаем здраве и късмет, и да си припомним, че сме народ, оцелял след много изпитания. Мартениците се носят до 22-ри март, когато е настъпването на астрономическата пролет или докато видим щъркел за първи път през годината, което също е символ на пролет, защото се счита, че тогава новото начало ни е намерило и заедно с възраждащата се природа, при нас  идват много нови възможности и победи.

автор: ©Събина Брайчева
адаптирано от фолклорни легенди
снимки: интернет

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Trackbacks/Pingbacks

  1. Pingback: Photo Friday: Familiar Faces « Rois - петък, 22 февруари, 2013г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 348,017 hits
март 2012
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
free counters
%d bloggers like this: