Експерименти за прощъпулник – мъфини с пълнеж и къпаната питка на Ани

Минаха повече от две седмици от прощъпулника на сина ми, но все не ми остава време, а и вдъхновение да публикувам кулинарните си експерименти, вдъхновени от приближаването на това събитие. Реших, че трябва аз и никой друг да омеси и изпече питата. Имайте предвид, че никога нищо в живота си не бях месила преди това. Аз съм член ма една група Априлски мами 2011.Повечето от тях направиха собственоръчно питата по рецепта за къпана пита, която ни беше споделена от Ани. Ани е изключителен майстор в кухнята, тортите и са просто зашеметяващи, при все, че всичко това й е само хоби. Рецептата:

Продукти:
1 кубче мая
400мл прясно мляко
1 с.л. захар
3 яйца /единият жълтък се отделя за намазване/
1ч.л сол
3 с.л. олио
около 1кг брашно.

Маята се разтваря с малко мляко / 4-5суп.л/ и захарта, оставя се да втаса, докато си удвои обема. 2/3 от брашното се пресява в дълбока купа и в кладенче се слагат маята, яйцата, прясното мляко, солта и олиото. Замесва се меко тесто като постепенно се прибавя брашно, може и да не поеме всичкото, а може и малко повече, зависи от големината на яйцата. Тестото трябва е меко. Слага се в тензухена кърпа, завързва се и се потапя в дълбок съд , пълен с леко топла вода. Когато е втасало , тестото изплува на повърхността. Маха се кърпата и се замесва наново. Може да се оформи по всякакъв начин. Намазва се с жълтък. Слага се в СТУДЕНА фурна и се включва на 150градуса. Пече се около 45-50мин. Като се изпече се напръсква и завива в кърпа!

Сега да си призная, че при мен нещата не се получиха съвсем по план. Първо сложих доста по-малко брашно, колко не зная, аз по принцип действам на око. След като започнах да меся, тестото, никак, ама никак не ми се получаваше меко, а сухо и ронливо. Тогава в един момент хвърлих поглед към отсрещния рафт и видях неразпечатаната кофичка с прясно мляко. Как съм го добавила към тестото – не знам и не ме питайте, обаче в крайно сметка заприлича на нещо. Потапянето в съда с водата също беше каръшко – другите споделиха, че тестото изплувало след около 10 минути. При мен изплува след две. И бях убедена, че нищо няма да стане, но все пак упорито продължих с приготовленията. Украсата, разбира се, не е никак впечатляваща. Ясно е, че ако трябва да си изкарвам хляба като декоратор, ще си умра от глад. Но в крайна сметка питата заприлича на пита и беше изядена – това е достатъчен успех за първо месене. 🙂

Експеримента с месенето явно не ми беше достатъчен, затова реших да изпробвам нов начин за добавяне на пълнеж към мъфините. Всъщност начинът е удачен, но аз не използвах подходящ крем. Мъфините са овесени какаови мъфини(но без частта за пълнежа), а пълнежът – обикновен крем нишесте. В готовите мъфини се издълбава малка дупка с лъжица и се пълни с крема. Резултата беше, че глазурата потъна там, където беше крема,  а мъфините се разпадаха преди да ги изядеш. Но пък бяха вкусни. 🙂

Няма как да не пусна снимка на моя син, който след няколко отказа да тръгне след питката, най-накрая стигна до масата с предметите. Избра си книжка, черпак, фотоапарат и опипа ксилофона. Значи приемаме, че ще стане писател, който готви добре, има фотографско око и чувство за ритъм. 🙂