Archive for

Малко преди утрото…

Дъхът ти е някъде върху рамото ми, гърбът ми в тебе е допрян, а ръцете ни са хванати. И колко е часа – не знам. Не искам да знам нито час, нито ден, нито пространство, обкръжение,  вселена. Кажи на слънцето да забрави за теб и мен и да не може утрото този момент да ни … Има още →