Archive for

Когато спрем

Не дишам… Твърде е горещо. Измежду разни балдахини забравих дъха си. Дай ми нещо – да си припомня, че ме има. Не виждам… Твърде ми е тъмно измежду лилави фенери, търси ръка да ме прегърне. Нима си мислиш, че ще ме намериш? Аз чувствам. Съединения, разпади, чувствам, когато се вграждаш в мен. Но нищо в … Има още →