Баба Зима запретна ръкави,
курабийки и сладки да прави.
И замеси в нощвите брашно,
мая, млечице и масло.
С точилка разточи, с яйце намаза,
на сърчица и звездички наряза.
Във фурна опече и като извади
на всичките внуци по сладка раздаде.
Обаче на никой не му се хареса.
Баба Зима по главата се почеса:
– Ама че съм баба забравана!
В курабийките захар няма!
Но тя не губи време да се муси,
взе с пудра захар курабийките да ръси.
И ръси бабата час-два,
докато всички побеля.
Дръвчета, къщи, планини
глазура захарна покри.
И когато завали декември сняг,
знайте, баба Зима пече сладки пак.
03.12.2012г.
гр. Сопот
Автор: ©Събина Брайчева
picture: internet
Сладко :–)
🙂 Ето какви мисли ми минават през ума, докато водя Симон Мартин на ясла стурин. 😀
хихихи 🙂 Ето защо аз не пиша стихове! Защото не водя Мери на ясла :Р