Аз навярно нещо съм ти дала, щом търсиш още мойте листопади. И докато в тебе съм живяла, май погубила съм твойта младост. Ти твърдиш, че вече съм изтрита, че нищо мое в тебе не остана, но по ъглите на душата ти, скрити, малки сувенири от мене слагаш. Аз вървя, без да се обръщам. Забравих откъде минава … Има още →