Аз… ти…

Аз навярно нещо съм ти дала,
щом търсиш още мойте листопади.
И докато в тебе съм живяла,
май погубила съм твойта младост.

Ти твърдиш, че вече съм изтрита,
че нищо мое в тебе не остана,
но по ъглите на душата ти, скрити,
малки сувенири от мене слагаш.

Аз вървя, без да се обръщам.
Забравих откъде минава се, за да се върна.
Питаш: „Нали не искаш да се връщаш?“
Не искам. Но искам още нещо в теб да преобърна,

да се убедя, че съм се отпечатала,
че ще ме запомниш отделно от всички, които уж от теб ще ме изтрият.
Не ме питай какво след тебе чакам.
Знай само, че по ъглите мои само твои сувенири крия.

15.07.2008г.
гр. Пловдив
автор: ©Събина Брайчева
photo: internet
вдъхновено от Щурците – „Хамлет“