Не, не ме гледай така обречено. Не ми пропуквай небето с очи. Не ми рецитирай чужди изречености. Не ми обяснявай какво в мен блести. Недей да ми взривяваш тишината с онези валсове, на ръба на дишането. Недей да ми се вписваш в същината. Недей! Разкъса се от обичане. Разкъса се, там някъде, из хоризонта, Не чуваш ли … Има още →