Archive for

Пак

И ето я, принцесата на лешоядите, запалила анемични искри, на усещания полуприпаднали, на безизразни, разголени очи. И ето я, княгинята на нищото, откраднала одежди от смъртта, понесла ги на намерения, някога скришни, без факли, мислеща, че носи светлина. Ето я, вампирка провалена и развенчана самодива, самозвана богиня, низвергната, безпътна, някъде отива. Ето я, прокълната и раздадена, … Има още →