Archive for

Бяло, в опаковка

Бяло до ослепяване. Без сенки, без изкривяване. Кристално ясни линии и прави, непипнати от разрухи и лоши нрави. Бяло, като сняг. Като мляко. Ангелско, невинно, неизплакало ни една сълза, опиянена от спомени за душа опустошена. Бяло, в опаковка подредена, в грамажи, стиковани за мене, и обещание за изгубено нормално, и зачертаване на депресивното печално. Но … Има още →