Ерато

Защо не ми кажеш…

sad womanБеше като гръм. Като земетресение.
Едно от рода си. Взрив. Затъмнение.
Познах те почти веднага. Беше като мен.
От себе си все бягащ. Роден за нощ, не ден.
Беше знамение за двама еретици.
Привидение. Знак за безкрили птици.
Беше сън. И исках само никой  да не ме събуди.
Да сме до лудост само двама. Да няма, да няма други.
Беше мъгла с дъга в едно. Беше като знаме на върха.
Беше силно. Беше любов. Беше огън и светлина.
И защо не ме спря, когато си тръгвах?
Защо не ми каза тогава,
че без теб себе си ще изгубя,
че без мен слънцето не изгрява?
Защо не ме накара да остана,
защо не бе твърд, а сломен?
Защо, вместо да плачеш, че ме няма,
не ми кажеш днес „Върни се при мен.“?

20.04.2014г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo by Tumblr
вдъхновено от Eli Lieb – Stay

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 348,017 hits
април 2014
M T W T F S S
« Март   Май »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  
free counters
%d bloggers like this: