Тъмни познайници(работно заглавие): Господари на вечността

Нещо като продължения на Тъмни познайници: Силвия среща Севар

      – Какво се опитваш да ми кажеш сега, че едва ли не съм заместничка на Бъфи и само ми трябва един дървен кол и да патрулирам по нощите из Пловдив, за да трепя твои себеподобни? – попита Силвия къде на шега, къде на истина. Севар присви поглед в недоумение, той беше вампир на над хиляда години, не си бе правил труда да се занимава с развитието на техниката в последните стотина години, и съответно неща като телевизия и сериали му бяха твърде далечни, за да знае коя е Бъфи.
– Няма значение. – махна с ръка Силвия, ситуацията беше достатъчно абсурдна и без да се опитва да обяснява на древния вампир коя е Бъфи, убийцата на вампири. Вампир, вампири… До вчера тези думички бяха звучали в главата на Силвия само като носители на мистична атмосфера във филмите и книгите, както и като идея за хелоунски костюм, но никога като нещо реално, а ето че сега един от тях стоеше пред нея, и не просто стоеше, разказваше й убедителни истории за това как в нейното тяло има някакви кръвни телца, които отхвърлят вампирската кръв, и също, че могат да бъдат смъртоносни за всеки вампир, който ги погълне, то ест тя беше абсолютно неуязвима за вампирите, не само не можеше да бъде трансформирана в една от тях, но и пиенето на кръвта й също не беше препоръчително. Не само това, според Севар тя имаше някакви свръхестествени сили, които се проявяваха срещу вампирите, тя беше от малкото същества на този свят, които можеха да убият или наранят вампир. И ако частта със съществуването на вампирите Силвия я беше повярвала(беше неизбежно след демонстрациите от страна на Севар на летене, левитиране, сила, бързина, контрол над ума на хората и след като без малко не убиха едно момиче в парка, за да й покаже как се пие кръв), то втората част с нейната неуязвимост и свръхестествените й сили, на Силвия вече й звучеше нереална, и се чудеше каква е скритата идея на вампира да й ги наговори такива.
– И как так досега никога не ми се е случвало да се прояви тази сила?
– Първо трябва да се отключи силата, а това става само, ако усетиш заплаха от вампир за теб или твой близък, а вампирите усещат такива като теб, явно досега всички са били достатъчно умни да стоят настрана.
– Не ми е убедително. – вдигна рамене Силвия, а Севар вече кроеше планове за демонстрация, сещайки се за няколко доста неинтелигентни, новосъздадени вампири, от които нямаше против да се отърве.

Няколко часа по-късно Силвия имаше среща със Светлин, мъжа, с който се виждаше в последните три години. Светлин беше женен и обикновено срещите им бяха по разни обезлюдени места, като забутани местности или пък индустриалните зони в покрайнините на града. Обикновено Силвия негодуваше, когато Светлин завиеше към зоната на Кукленско шосе, защото там беше офиса на фирмата, в която работеше, и не искаше да рискува да бъде видяна от колежка, и да бъде разпитвана после на дълго и широко за мъж, за който не може да говори. Този път обаче Силвия дори не забеляза, че завиват натам. Ума и преповтаряше всичко, което Севар й беше казал и показал, и се чудеше има ли някакъв начин, по който да го сподели на Светлин. Няколко пъти отваряше уста, с идеята да му разкаже, но сама на ум чуваше колко абсурдно звучи това, което се кани да му каже и се спираше.
– Много си умислена днес. – каза Светлин, след като вече бяха спрели колата и докато замяташе някакъв кичур коса зад ухото й, и се усмихваше. – Хайде, усмихни се малко.
Но Силвия не можеше да се усмихне. Беше вторачила поглед в покрива на близката фабрика, върху който й се струваше, че се разхожда някаква фигура. Беше сумрачно и не се виждаше добре, но нещо определено се движеше там. Внезапно фигурата скочи към земята и преди Силвия да успее да извика, фигурата се изправи и тръгна към колата, със скорост, която в никой случай не се подчиняваше на физичните закони, поне не и на тези закони, които хората познаваха. Вече знаеше, че това е вампир. За няколко секунди, преди да успее да каже какво и да било на Светлин, съществото стигна до колата, разби стъклото на прозореца откъм страната мъжа, хвана го за врата и се опита да го издърпа вън от колата. Опита се, но не успя. Силвия протегна ръце и без дори да докосва вампира, някаква телекинетична сила го запрати в стената на съседната сграда. Чу се пукане на стотици кости и вампира се сгромоляса на земята, последван от няколко парченца от мазилката на сградата. На Силвия всичко й беше като насън, хвърли поглед към земята, вампира беше изчезнал, но тя нямаше време да мисли за това, трябваше да закара Светлин в близката болница и да изчезне от там преди жена му да се появи. Но сега вече знаеше, че Севар беше прав за силите й.

Няколко дни по-късно, около двайсетина древни вампира и техните антуражи се бяха събрали на безлюдния хълм, на който си бяха уредили среща със Силвия, за да й се извинят официално за случилото се и да й обяснят, че те нямат лоши намерения към нея или близките й. Или поне това казаха на нея.
– Не знам, – каза Севар. – все си мисля, че това не е добра идея, не знам дали тя ще реагира според очакванията ви.
– Моля те, Севар – завъртя очи нагоре от раздразнение Мора, която беше няколкостотин години по-възрастна от Севар и смяташе, че по-големия опит, винаги е знак за по-голяма мощ и власт. – Винаги се оправяме така с такива като нея, нямаш представа колко бързо омекват в такива ситуации.
Докато двамата говореха, Силвия пристигна. Още със слизането й от колата и затръшването на вратата беше ясно, че Силвия е бясна и е дошла тук, за да търси да накаже някого за случилото се, а не за да слуша каквито и да било извинения.
– Силвия, разбираме те, напълно, всеки един от нас на твое място вероятно би реагирал като теб… – започна да говори Мора, но бе прекъсната от Силвия.
– Не искам да слушам тъпи обяснения!
– Преди да направиш каквото и да било, – продължи спокойно Мора, – нека те запознаем с някой, който може да промени мнението ти и отношението ти към мен и себеподобните ми.
– Едва ли, вампирке. – изсъска през зъби Силвия. Тогава всички се отместиха встрани, за да направят място на някого да мине. Той беше с черно наметало с качулка, и с наведена глава, но на Силвия й прилоша, тази походка тя познаваше твърде добре и никога не можеше да обърка. Мъжа спря пред нея, Силвия имаше чувството, че сърцето й ще разбие гръдния й кош с бързината и силата, с която туптеше. Мъжа вдигна глава и свали качулката. Светлин.
– Как успя… Видях те в болницата преди два часа… – докато Силвия пелтечеше, Светлин й се усмихна и вместо нормални кучешки зъби, тя видя удължени такива, като на всички останали наоколо.
– Какво са ти направили?! – попита с ужас Силвия.
– О, не, няма страшно, – все по-усмихнат изглеждаше Светлин. – Те дойдоха при мен в болницата, разказаха ми за теб, за силите ти, разказаха ми и за тях самите, за силите, които те имат, за начина, по който управляват този свят, за безсмъртието, за контрола над хората… – Светлин говореше очарован, почти в несвяст.
– Те ли те накараха? – прекъсна го Силвия.
– О, не, аз сам избрах да стана един от тях, та кой би отказал да бъде господар на вечността?!
– А жена ти и детето?
– Господари на вечността, Силвия! – натърти отново Светлин
– А казаха ли ти, че аз никога не мога да бъде превърната във вампир?
– Да, но пък… – Силвия вече не чуваше какво обяснява Светлин, а го гледаше с празен поглед. „Господар на вечността” , колко романтичен израз, за човек, който до онзи ден коментираше стиховете й с думите „Много е хубаво, но нали знаеш, че аз не разбирам от такива неща.”. Тя превърташе на ум последните три години, любовта, която му бе отдала, търпението и разбирането, които бе проявила, защото уважаваше желанието на Светлин да бъде преди всичко баща, и не искаше да го кара да избира пред това да бъде с нея както трябва или това да бъде около детето си, докато то расте. Никога не беше го молила да се развежда, но той , може би от гузна съвест, няколко пъти й беше обяснявал колко много обича детето си и не може да му причини това да се раздели с майка му, въпреки, че толкова много обича Силвия. За три години, той не можа да пожелае Силвия по-силно от това, да бъде с детето си, но пленяващите истории за вечност и безсмъртие, бяха накарали Светлин да направи друг избор само за няколко часа. И то такъв друг избор, в който тя и да искаше, не можеше да се впише, защото нямаше как да бъде превърната във вампир. Значи толкова струваше за Светлин тя и толкова лесно му беше да избере вечността пред нея.

С бързо движение Силвия вкара ръката си в гръдния кош на Светлин и тя рязко измъкна сърцето му отвътре, хвърли го настрани, а тялото на Светлин се строполи в краката й. Да, Севар беше прав, след като силата веднъж вече се беше отключила, сега беше много лесно да я контролира. Тя хвърли поглед към стъписаната група вампири. Единствения избор, който трябваше да направи в момента беше да им даде шанс да й обяснят, защо все пак са решили да й разкрият коя е, преди да ги избие, или въобще да не си прави труда да слуша обясненията им.

03.05.2014г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo: Alexander Wang Pre-Spring/Summer 2013 Woman’s Collection