Опити в проза, Разкази

Поглед

В този разказ се споменава за секс и порнография, считайте се за предупредени и четете на своя отговорност.

  man with camera   – Имаш ли го? – този въпрос винаги вбесяваше Лиъм. Толкова много случаи, свършени заедно и сякаш Дан все още не вярваше, че той се справя със задачата си.
– Имам го, естествено! – Лиъм отговори троснато и сложи камерата в скута на Дан, като се обърна да си сложи колана. Дан се ухили до уши и потупа Лиъм по главата:
– Браво, това е моето момче!
На Лиъм му идваше да му избута ръката.
– Виждаш ли, че с по-малки се работи по-лесно?
– Да, така е. – потвърди Лиъм, а погледът му се фокусира в огледалото и в изчезващия зад гърба им мотел, който се отразяваше в него.

     За своите 17 години Лиъм беше видял много такива мотели в огледалото на форда на Дан. Всъщност в началото се возеха в един раздрънкан мустанг, но с времето успяха да си позволят да купят форда. За последните три години Лиъм доста бе вдигнал стандарта си на живот,  особено като се има предвид, че преди това беше бездомен. И сега нямаше дом, но можеше да се вози в кола и да спи в хотел всяка нощ, далеч по-удобно от вестниците и пейките по улиците. Спомни си деня, в който срещна Дан.
– Аз не съм педал. – беше отговорил Лиъм на неприличното му предложение, което щеше да му донесе петдесетачка, ако се съгласеше.
– Аз не ти предлагам пари, за да станеш педал,  давам ти 50 долара, за да ми свършиш една услуга – Дан беше двайсетина години по-голям от Лиъм, смееше се самодоволно и беше ясно, че иска да се възползва от положението му, но Лиъм беше толкова гладен, че за момент непознатия дори му се стори добронамерен и симпатичен. Няколко часа по-късно, след като услугата беше свършена, той имаше легло, вечеря, дори телевизор пред  леглото.  Не беше гледал телевизор от две години, откакто беше избягал от поредното приемно семейство, в което го бяха настанили. Следващия път, когато Дан се появи в квартала, Лиъм дори не се зачуди какво да му отговори на офертатат. След няколко седмици той се замисли, че не знае дали му харесваше самия секс или удобствата, които получаваше заради него, но в никакъв случай не се оплакваше дори вътрешно на себе си, нито му се искаше да си потърси друг начин за припечелване. След няколко месеца Дан му направи друго предложение – Лиъм трябваше да забърсва определени мъже в барове и по други подходящи места, да ги води в мотел, и да записва с камера секса, който прави с тях. В началото работеха с по-възрастни мъже, които трябваше да пазят името си в обществото и никак не беше трудно след това да ги изнудват със записите. Впоследствие обаче на Дан му омръзна да проучва мъжете, за да разбере кой е най-подходяща жертва, изнудването също криеше риск да ги разкрие полицията. Затова двамата се преориентираха към млади, добре изглеждащи момчета, също като Лиъм, с които той също се записваше тайно, след като ги беше свалил. След това Дан даваше записите на един негов познат, който държеше сайт за аматьорско порно. Плащаха им луди пари, реален секс, не режисиран клип, между две млади момчета, се търсеше много от гей потребителите.

     Лиъм не изпитваше угризения. Никой не беше изпитвал угризения, когато го подмятаха от семейство в семейство, защото беше трудно за общуване дете и не го искаха. Хората по улиците не изпитваха угризения, докато го подминаваха, когато той спеше парцалив и гладен до боклукчийските кофи. Дан не изпитваше угризения, че печели пари на негов гръб, докато го чака в колата, а  Лиъм търпеше върху себе си стененето на някой възрастен директор на училище или заместник-кмет, който после щяха да изнудват.  С новата тактика за печелене на Лиъм поне не му се налагаше да си ляга с някакви извратеняци, някои от които можеха да му бъдат дядовци. Лиъм знаеше, че е единствения човек, който мисли за него е самия той и не губеше време да мисли за другите. Не изпитваше угризания за това, което може би причиняваше на нищо неподозиращите му жертви, като пускаше порно клипове с тях в интернет. Интересуваше го  единствено на него да му се налага да върши, колкото се може по-малко неприятни неща и да има колкото се може повече пари.

     Или поне така беше допреди няколко часа. Допреди да срещне Найджъл в един билярд клуб наблизо. Двамата бяха почти на една възраст и имаха еднакво миловидно излъчване. Найджъл беше мълчалив и Лиъм веднага реши, че това е от срам. Срамежлив, млад, красив и с детиснко, наивно излъчване – беше идеален за целта. Лиъм вече пресмяташе сумата, която щяха да вземат за записа, докато лежеше гол на леглото в мотела и очакваше Найджъл над него да започне действие. Найджъл започна бавно и внимателно, и започна да задава въпроси до ухото му шепнешком – „Как си?”, „Добре ли си?”, „Да продължа ли така?”. Никой не беше питал Лиъм такива неща, той не знаеше как да реагира или да го възприеме, дори не се чуваше какво отговаря. Но за първи път забрави, че това е работа , че трябва да мисли за камерата и как се вижда на нея това, което правят. Затова сега не можеше да си избие усмивката на Найджъл от ума, която след секса, който правиха, вече не му изглеждаше така наивна, а някак по-уверена и дяволита.

      След няколко дни Лиъм и Найджъл се бяха срещали  вече три пъти извън правилата, определени от Дан за  контактите със жертвите, и без негово знание, разбира се. Също така Лиъм беше успял да извади флашката със записа с Найджъл от чекмеджето с останалите флашки, за щастие Дан  искаше да съберат поне още два-три записа, преди да изпрати всички накуп, и не беше забелязал липсата. Лиъм не можеше да спре да мисли и да се чуди какво се случва с него, кое го кара да му пука за Найджъл и какво щяха да му костват отношенията с него, дали нямаше да изгуби комфортния живот, който имаше сега с Дан. И докато целуваше Найджъл за довиждане пред  дома му, Лиъм премисляше дали да не извади скритата флашка и да я върне на мястото й, и да прекрати тези опасни срещи, докато беше време.

     Найджъл влезе вкъщи, след като току що бе изпратил Лиъм, и на вратата се потропа. Мислейки, че Лиъм е забравил нещо, той побърза да отвори, но пред вратата стояха няколко цивилни полицаи. След около час обяснения, Найджъл повтаряше, как не е възможно Лиъм да го лъже, и че полицаите са се заблудили.
– Вярно е. – каза един от тях. – И именно, за да го докажем, ни трябва твоята помощ. Трябва да си уредите среща, уж да започнете да правите секс, за да може той да нагласи камерата, тогава ние ще влезем и на място ти ще потвърдиш, че той те снима без твое съгласие.
През сълзи Найджъл кимна удвърдително.

Най-другия ден Найджъл нервно надничаше зад ъгъла към хотела, който беше посочил на полицаите. Двама от тях водеха мъж с белезниците към полицейската кола, а зад тях друг носеше някаква  прозрачна, найлонова торбичка. В този момент Найджъл чу как един форд спря зад него и той набързо се качи в колата.
– Намерили ли са флашките? – попита Лиъм нетърпеливо.
– Да, носеха ги в една найлонова торбичка – каза усмихнат Найджъл.
– Аз ги бях изсипал на масичката пред телевизора, нямаше начин да не ги видят. – усмихна се на свой ред Лиъм. – Беше гениална идея да им кажеш неговото местонахождение, докато те предполагат, че ще заловят мен как те снимам, направихме им по-голям подарък, отколкото си мислеха, че ще получат. А сега? Към Мексико ли?
– Към Мексико. – каза Найджъл преди да го целуне. Лиъм щастлив запали отново колата и преди да тръгне, се обърна към Найджъл:
– А ти как разбра, че можеш да ми се довериш?
Найджъл отново се усмихна дяволито:
– Защото погледа ти беше различен.
– Кой поглед? – учуди се Лиъм.
– Погледът ти, докато правехме секс първия път беше много по-различен от погледа ти в онези клипове.
– Къде си гледал клиповете? – преглътна сухо Лиъм.
– Как къде – в интернет. Много преди да те срещна. И не веднъж съм лъскал, докато съм ги гледал. А когато те видях в онзи клуб, просто нямаше начин да оставя нещата така и да не рискувам да видя какво е с теб на живо. А когато погледът ти се промени, разбрах, че рискът си е струвал.
Найджъл целуна отново занемялия Лиъм и след малко колата потегли към мексиканската граница.

14.06.2014г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo: internet

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 350,237 hits
юни 2014
M T W T F S S
« Май   Юли »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters
%d bloggers like this: