Опити в проза, Разкази

Пречупена гордост

Hands behind bars– Да.
Дейтън сам не можеше да повярва какво му се случва в момента и на какъв въпрос отговаря положително. „31 явно е числото на съдбата ми.“, мислеше си той, не само защото се женеше на 31-годишна възраст, а и защото прободните рани на мъжа, заради чието убийство лежеше в затвора, бяха 31 на брой. Нито той, нито роднините му и в най-смелите си мечти не бяха предполагали, че Дейтън някога ще се ожени. Не само заради доживотната му присъда, а и защото беше гей.

Той си спомни за времето, когато Естел се появи в живота му. Беше на седмата година от престоя му в затвора, когато на Дейтън всичко му изглеждаше тъмно и безнадеждно, и дори обмисляше самоубийство. Той не беше дори бледа сянка на това, което беше преди затвора – млада и многообещаваща гей порно звезда, съсобственик на порно студио, а за филмите и ролите му всички специализирани издания и интернет сайтове сипеха суперлативи – за представлението, което Дейтън изнасяше пред камера, за реалистичността, която придаваше на акта, сякаш видеото не беше режисирано и монтирано, и двамата участници в него не бяха просто актьори, които го правят, защото им се плаща. Когато навлизаше в бизнеса, майка му беше съсипана и го убеждаваше, че ще свърши зле. Но  нещата се развиваха по съвсем различен начин. Дейтън беше познат на всички в бранша, беше спечелил уважението им, фенове го разпознаваха по улиците. Не, той не беше просто утрепка, която прави секс за пари пред камера. Той беше някой с талант и положение, както винаги му се беше искало, докато растеше в неособено заможното си семейство. И ето, че още на 22 години Дейтън се бе измъкнал от гетото и имаше повод да се гордее със себе си.

Нищо не беше останало от тази му гордост, когато първото писмо на Естел се появи. Седемте години в затвора го бяха смачкали и премазали. Знаейки с какво се е занимавал преди, той беше обект на чести сексуални набези от страна на другите затворници. Дейтън знаеше, че и да се оплаква, надзирателите не биха му помогнали кой знае колко. Търпеше и се опитваше да бъде по-нисък от тревата, колкото се може по-малко забележим. Нарочно леко напълня, пусна си по-дълга коса, вместо лещи започна да носи очила. Опитваше се да изглежда, колкото се може по-малко привлекателен, за да избират други, а не него за сексуалните си забавления. Това не даде ефект в началото, но с времето той просто спря да е интересен и все по-рядко беше жертва, за сметка на други новопристигнали затворници. Но нещо в Дейтън се беше пречупило. Беше го срам, че от изгряваща звезда, се беше превърнал в изтривалка на хора от най-долните прослойки. Макар нарочно да се бе докарал до сегашния си външен вид, мразеше да се гледа в огледалото и да си спомня как беше изглеждал преди затвора, и колко хора въздишаха по него. Почти не общуваше с другите затворници,  мълчеше самичък по ъглите и нощем сънуваше кошмари свързани с нещата, които беше преживял, откакто беше вътре. След седем години феновете го изоставиха, намериха си нови идоли, не получаваше писма за подкрепа, в които да заявяват, че категорично вярват, че той е невинен. Дейтън беше смачкан и забравен.

И един ден дойде първото писмо на Естел. Тя беше попаднала случайно на негови стари клипове в интернет, беше се заинтригувала от историята му, беше открила някак в кой точно затвор е, и ето, че сега тя му пишеше. Дейтън никога не си беше падал по жени, но се влюби в начина, по който Естел пишеше за него. Сякаш беше онази звезда отпреди седем години, превъзнасяше се относно изпълненията му пред камера, въздишаше по външния му вид и не на последно място пишеше, че не знае женската й интуиция или шестото й чувство й го подсказват, но някак усеща, че Дейтън рано или късно ще излезе навън, няма да лежи до живот. Двамата започнаха да разменят писма, разказваха животите си един на друг, споделяха възгледи по различни житейски теми, страховете си, надеждите си. Писмата на Естел се превърнаха в най-очакваното нещо в ежедневието му. Така и някак неусетно, след година, той я покани да му дойде на свиждане, треперейки от вълнение да прочете в следващото й писмо, дали тя ще се съгласи. Когато прочете положителния й отговор, Дейтън се подстрига, започна диета и сложи обратно лещите. Не, не беше влюбен в Естел, не можеше да се влюби в жена. Но усещаше топлина, докато четеше писмата й и имаше неописуема нужда от нея, не искаше да я разочарова. Не я разочарова. Тя не спираше да идва и след още година Дейтън реши да й предложи. Продължаваше да не е влюбен в нея. Но изпитваше ужас, че обожанието и времето, което сега отделяше за него, щяха да изчезнат, ако някога тя се влюбеше в хетеросексуален мъж, който да отвръща на чувствата й и започнеше връзка с него. Естел се съгласи и за радост на Дейтън не го разпита за истинските му чувства и за причините да иска този брак. Изглеждаше му доволна и щастлива, знаеше, че е негова и това беше най-важното.

Месеци по-късно, на разговора с адвоката, който Естел нае за обжалването, Дейтън се чудеше как тази стратегия не беше хрумнала на него или на глупавия му служебно назначен адвокат на първото дело, на което  му бяха дали доживотна присъда без право на замяна. И това беше добра новина навремето, защото алтернативата беше смъртна присъда, съдебните заседатели се бяха смилили над него. На първото дело Дейтън беше съден заедно с тогавашния си интимен приятел и съдружник в порно студиото – Кевин. Дейтън и Кевин бяха обвинени, че са намушкали 31 пъти с нож и са подпалили дома на Хауърд Чейс – собственик на конкуретно порно студио, който не искал да пусне една от звездите си да снима филм за студиото на Кевин и Дейтън. Тогава, докато и двамата пледираха невинни, изведнъж Кевин нае друг адвокат и обърна тактиката. Той заяви, че е бил с Дейтън в нощта на убийството в къщата на Хауърд, но не той е мушкал с ножа, не той е драснал клечката кибрит на залятия с бензин дом на вече убитата жертва. Кевин твърдеше, че е бил само свидетел, изманипулиран от Дейтън и тогавашните му чувства към него, да не го издава пред полицията. Фактите също бяха против Дейтън тогава – беше регистрирано теглене на сума от неговата банкова сметка от банкомат, в близост до дома на Хауърд, беше нает автомобил на негово име, който една камера в квартала на убития бе записала да преминава същата вечер в района. А и няколко дни след убийството имаше питане от айпи адреса на Дейтън във форум за техника, относно това как се борави с един конкретен модел професионална камера, точно същия модел камера, който беше изчезнал от дома на Хауърд, в нощта на убийството му. Тогава съда призна Дейтън за виновен и го осъди на доживотен затвор, без право на замяна, а Кевин осъди на десет години, заради прикриване на престъплението, извършено от приятеля му. Тези десет години скоро изтичаха.

Адвоката нает от Естел беше брилянтен. На обжалването той обърна фактите в съвсем друга насока. Наблегна на това, че Дейтън е бил само на 22 тогава, а Кевин е бил на 36, много по-обигран и с опит в бизнеса и живота, с много повече умствени и емоционални способности да изманипулира доста по-младия си приятел да участва в подобно престъпление. Адвоката изнесе пламенна реч относно това как доказателствата срещу Дейтън от банкомата, колата под наем и запитването във форума са нарочно нагласени факти от Кевин, за да може да има застраховка, в случай, че го заловят за убийството, че никой хладнокръвен убиец, наръгал жертвата си 31 пъти, не би бил толкова глупав да остави толкова явни знаци за присъствието си на местопрестъплението. Заседателите повярваха, Дейтън бе оправдан, обвиненията бяха прехвърлени обратно към Кевин, който на ново дело получи  доживотна присъда, а Дейтън бе обвинен само в укриване на престъпление, за което получи десет години, които изтичаха само след няколко месеца, защото брояха и времето, което бе прекарал в затвора за престъплението, за което беше оправдан.

За няколко дни Дейтън се превърна отново в сензация. Той беше невинната жертва, която всички искаха да интервюират, издаделствата наддаваха, кой да вземе правата, за да издаде автобиографията му, канеха го непрекъснато в телевизионни предавания. Ето, че отново беше станал някой, беше се измъкнал от дупката, в която беше попаднал, отново всички го познавах и му се възхищаваха, всички го търсеха и купчини фенове му пишеха. Порно компаниите се надпреварваха, коя да му предложи по-добра оферта за участие в техен филм, но Дейтън отказваше – имаше предложение за нормалното кино и той нямаше да го пропусне. Звездата му светеше в пълния си блясък, както беше преди десет години. И той отново можеше да върви с гордо вдигната глава.

Дейтън знаеше, че нищо от това не би се случило, ако не беше Естел. Затова реши да бъде откровен с нея и като награда една вечер реши да й каже истината за нощта на убийството на Хауърд.
– Разбираш ли, просто наистина бях млад, само на 22, мислих, че няма начин да ме хванат. Никой не е нагласял доказателства срещу мен, просто въпреки думите на адвоката, бях достатъчно несъобразителен да оставя следи къде съм бил. Мислих, че го правя за бъдещето на компанията ни. Сега не бих го направил, не бих рискувал да пропилея пак 10 години от живота си.
Естел винаги беше обожавала Дейтън, той нямаше съмнение, че тя ще му прости престъплението, докато й признавваше вината си. Напротив, сега дори щяха да са си още по-близки.

Кевин не беше на себе си. Тъкмо когато нещата изглеждаха от черни по-черни след дадената му доживотна присъда, ето че най-накрая щеше да бъде свободен. В ушите му още кънтяха думите на новинарката от телевизията, която съобщаваше как Дейтън е бил арестуван отново за убийството на Хауърд, след като Естел занесла в полицията запис, на който й признава, че всъщност той е убиеца. Дейтън отново бе пъхнат в затвора до живот, а Кевин най-накрая бе на свобода. Когато го пуснаха, той знаеше кой е първия човек, който искаше да види.
– Защо искахте да говорите с мен? – попита Естел на срещата им в закътано кафене.
– Исках просто да ви благодаря, че помогнахте на справедливостта на възтържествува и че въпреки, че ви е съпруг, и  аз знам, че може да е много въздействащ, не оставихте Дейтън на свобода, когато разбрахте истината за престъплението му.
– Да разбера… – Естел се усмихна. – Не ми благодарете, не съм направила нищо нито за Вас, нито за справедливостта. Нищо не ми се е налагало да разбирам. Не знам женската ми интуиция ли или шестото ми чувство ми подсказаха от самото начало, че Дейтън е виновен. Никога не ме е интересувало това. Виждате ли, аз се интересувам от мъже със смачкано его, със пречупена гордост, които нямат нищо и никой. Тези мъже са способни да направят немислими неща, за човек, който ги харесва и в това им пречупено състояние. Немислими неща, като например гей да се ожени за жена, или писател фантаст да пропише любовни романи. Но за мое нещастие, когато им покажеш, че могат отново да се изправят, те стават отново онези горделиви, самоуверени същества, които си мислят, че нямат нужда от никого. Аз просто не търпя такова поведение. И трябваше да се отърва някак от Дейтън.

Естел стана и тръгна, оставяйки Кевин със зяпнала уста. Тя се запъти към колата, в която я чакаше Майкъл, писател, който след един успешен бестелър се беше пропил и беше изгубил всичките си пари и къщата си на хазарт. Допреди два дни той живееше в един кашон на ъгъла на улицата, на която беше апартамента на Естел и Дейтън. Сега Майкъл живееше с Естел. И обмисляше идея за любовен роман.

13.09.2014г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo: internet

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 348,262 hits
септември 2014
M T W T F S S
« Авг   Окт »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  
free counters
%d bloggers like this: