Опити в проза, Разкази

Прометей и Анадиомена

Раждането на Венера на Александър Кабанел Крум нямаше никакво намерение да се застоява в този форум. Типично женски теми, за кърмене, пюрета, гинеколози. Това беше на пръв поглед, а под повърхността – един голям змиярник от съскащи потребителки, всяка, от която си мислеше, че нейния светоглед и начин на разбиране на нещата е най-верен, и всяка държеше да заяви на всички останали, колко по-глупави от нея са. Предпочиташе да не наднича чак толкова надълбоко под маските на жените, въобще предпочиташе жени, която стоят далеч от такива форуми, разкриваха се по-малко пред разни познати и непознати четящи, и не се заравяха в битовизми, така както правеха потребителките на форума.

Затова мислеше да остане тук за малко. Гугъл го докара, явно нямаше друго място в българското интернет пространство, където ежеседмично да се задава тема за писане на любители писатели и поети, и всичко това да се прави просто за забавление, без цел облаги и печалби. „Изгубени сред музите”, така се бяха кръстили, бяха двайсетина потребителки, на всякакви възрасти и с всякакви семейни статуси, имаше дори неомъжени момичета, което го учуди, той мислеше, че всички жени, регистрирани в този сайт, са майки.

В началото се усещаше недоверие от страна на всички в темата към него, много от тях мислеха, че това е просто някой мъж, който се опитва да хитрува и да сваля някоя от тях. Но след като той им пусна няколко от разказите си, им стана ясно, че това е наистина човек с талант и желание да пише. И го приеха много бързо в малката си виртуална общност.  На него също му бяха интересни различните стилове, в които се изявяваха потребителките и тематиките, за които пишеха. Имаше поетеси, които се изразяваха в рима, имаше такива, които залагаха на комедията, имаше такива, които търсеха неочаквания край, или като него, се опитваха да уплашат читателя. Любопитни бяха не само произведенията им, а и самите те, размислите им на тема политика, религия, общочовешки ценности, любов, а често се обсъждаха и лековати теми като храна, вино, спорт. Въобще, противно на очакванията му да се задържи там само за няколко дни, той вече няколко месеца не просто редовно се включваше в предизвикателствата, а и активно участваше в дискусиите в темата. Когато се обсъждаше нещо на майтап, някои по-нахакани потребителки от по-възрастните бързаха да го сватосат уж на шега с някое от необвързаните момичета. Всъщност имаше няколко, които му допадаха, хем пишеха в неговия жанр, слушаха неговата музика, четяха любимите му писатели. А и на него му беше писнало да е сам, може би тук щеше да срещне момиче, което и да му пасва като човек, и  да не гледа с насмешка на желанието му да пише, както правеха повечето жени в днешно време.

Тъкмо един ден обсъждаше със себе си дали да покани на среща 21-годишната студентка в художествената академия  Maidon(разбира се, ника й идваше от името на групата Айрън Мейдън) или 28-годишната Harley(която беше обикновен търговски представител, но свободното си време прекарваше по рокерски събори и срещи, където се подвизаваше със своя собствен мотор). И тогава в сплотената им групичка се появи нов потребител – Анадиомена. Другите не се досетиха веднага, но Крум също беше любител на древногръцката митология, ника му във форума беше Прометей, този, който донесъл огън на хората. Той веднага се досети, че Анадиомена е едно от не толкова известните прозвища на Афродита и означаваше „родена от морската пяна”. Останалите потребителки се бъзикаха, че сега щели да разберат в литературен двубой между двамата, коя стихия е по-силна – огъня или морето. Като цяло Анадиомена не впечатли Крум – още отначало тя започна да се оплаква за натоварената си работа, за болнавото си дете, което гледа сама, защото е разведена, а бившия й мъж е някъде в чужбина и не помага дори финансово. Тя не се вълнуваше от неща като рок, метъл, мотори, дискутираше в темата така противните му тъжни любовни баладки, скандали и сеири във Вип Брадър, рецепти за кексове, хомеопатични лекарства и в същото време козметика, и в кой магазин в мола има намаление.  Не само му бе безинтересна, а бе от този тип жени, които Крум избягваше.

И така, докато Анадиомена не пусна първия си разказ. Тази обикновена, оплакваща се от  живота на самотна майка жена, бе писала не за какво да е, а за отношенията между гейове. Беше ги описала така директно и откровено, както Крум въобще не искаше да си представя, че може да бъде, камо ли да чете за това. Признаваше, че стила на писане на Анадиомена не е лош, но защо го хабеше, за да пише за такива отвратителни неща, не му беше ясно. Надяваше се, че е инцидентно, но следващата седмица Анадиомена отново разказа гей история, с още повече детайли, което втрещяваше Крум. Не, тя не пишеше за секса между тях, пишеше за отношенията и чувствата им така, сякаш те бяха най-нормалното нещо на света, сякаш самата тя така ги беше приела. Крум привидно бе толерантен човек, никога не беше си позволявал да обижда или напада  гейове, но вътре в себе си беше убеден, че това е погрешно и че всички хетеросексуални, колко и да мълчат от благоприличие, всъщност не го приемат. А Анадиомена го приемаше.

Любопитството го загриза, той започна да й праща лични съобщения, за да я разпита за този й интерес и защо пише само за това. Тя не можа да му даде смислен отговор,  каза че има афинитет към гейове от малка, че по този начин изживява някаква си нейна сексуалност, която няма как да й се случи в женско тяло. Крум не бе сигурен, че разбира всичките й обяснения, но малко по-малко разбираше, колко свободен всъщност е духът на Анадиомена и как тя разсъждаваше извън всякакви рамки. Малко по-малко те спряха да говорят само за гейове, обсъждаха всичко, и той виждаше колко много тя е отворена към света, към различното, към многообразието от хора и култури, как гледа на тях с любопитство, а не със страх и недоверие, както повечето българи. Усещаше в обясненията й едно спокойствие, една предразположеност към всички, при все че бе преживяла такова разочарование с бащата на детето си. Да, тя слушаше Марая Кери, вместо Пантера и Сепултура, тя предпочиташе да отиде на спа, вместо да се вози на мотор, но лекотата, с която възприемаше света, го удивляваше.

Крум знаеше, че Анадиомена многократно бе заявила желанието си да запази анонимност. Много от потребителките в групичката им го правеха. Но в него се зароди някакво непреодолимо желание да я види на живо. А дори не знаеше истинското й име. Престраши се да я покани да излязат. Тя отказа категорично, отново под предлог, че желае да остане анонимна. Кани я няколко пъти, тя бе все така непреклонна, и в един момент той усети как  започва да му пише по-рядко, явно отблъсната от настоятелните покани. В страх да не я изгуби, Крум се опита да й обясни желанието си. Каза как тя малко по-малко е завземала мирогледа му, как му е помогнала да започне да възприема всички хора и да се отърси от предразсъдъците, как сега живее по-леко, как в сърцето му вече няма злоба и съмнения, и за всичко това заслугата е нейна. И някак ей така, сякаш между другото, неочаквано дори за него, Крум написа, че е влюбен в нея и иска да бъдат заедно, за да се грижи за нея и детето й. Анадиомена не каза нищо. Спря да му пише, спря да се появява и в темата. Крум изпадаше в отчаяние. До момента, в който написа, че е влюбен, и той не го беше разбрал. Твърде кратък бе момента от осъзнаването на влюбването до отхвърлянето му от обектът на чувствата му и Крум не можеше да се примири. Пишеше й съобщения всеки ден, да му даде шанс, за нещата, които би направил за нея, за световете, които би преобърнал. Отговор нямаше. И един ден Крум най-накрая осъзна, че колкото и да се опитва да я обвърже със себе си, душата на Анадиомена е твърде свободна, за да се опитва да я ограничава само с един човек. И би предпочел да я има поне за приятел, отколкото да я няма въобще. Написа й кратко извинение за прекаленото настояване и й се закле, че никога повече няма да я кара да излизат по срещи и да излиза от анонимност. И най-накрая, след седмици без ответ, тя отговори. Беше обикновено усмихнато човече. Но Крум знаеше, че щом пак му се е усмихнала, рано или късно, те ще заобщуват пак като преди, но този път той нямаше да разруши всичко с глупашкото си влюбване.

Анадиомена изпрати емотиконката с усмивка и се облегна назад с облекчение. Да, Крум може да бе получил само откази и отблъскване, но това не значеше негативно отношение, разговорите им бяха приятни и любопитни, и за двете страни, и на двамата еднавко им липсваше контакта с другия.
– Пак ли този форум? – неусетно отзад се бе промъкнал Славян, гаджето на Анадиомена. – Мислих, че е приключено с това.
– Не е. Пречи ли ти?
– Не ми пречи. Но това с детето, не беше ли малко прекалено?
– Не. Това е форум за майки, не знам дали щяха да ме приемат така добре, ако знаеха, че нямам дете.
– А този Прометей?
– Какво за него, ревнуваш ли?
– А трябва ли да ревнувам?
Спогледаха се и после се засмяха.
– Хайде, Анадиомена.  – каза Славян, с дяволита усмивка. – Идвай в леглото вече.
– А не! Анадиомена съм за Прометей, за теб съм си просто Андрей. – каза момчето и скочи в леглото при приятеля си.

27.10.2014г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
картина: „Раждането на Венера“ на Александър Кабанел

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 348,441 hits
октомври 2014
M T W T F S S
« Септ   Ноем »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
free counters
%d bloggers like this: