Archive for

Сред паяжини и кринолин

Ела със мен във мрака, да няма светлина, където дъските стари тракат и безлунна е нощта. Ела със мен в безкрая, сред паяжини и кринолин, където призраци витаят, и небосвода не е син. Ела с мен отвъд огледалото. Aз съм дете на нощта и в затъмнения съм се разпиляла. Ще бъдеш ли принц на мойта тъмнина? … Има още →