Archive for

Прокълнати палитри

Ти и аз не сме магия. Ние сме тъжен листопад, по алея, към парка свила, в измачкания, сивкав град. Ти и аз не сме звездите, ние сме нощни светлини, отблясващи в стъклата на колите, докато незабелязано ръми. Ти и аз не сме безкрая, ние сме двете изостанали стрелки на кулата, в която гълъби играят, а хора не … Има още →