Когато искам…

Опитвам се, небето ми е свидетел,
душата в мен да вкаменя,
да не проплаква, когато й светиш,
да не те търси след това.

Опитвам се за тебе да не мисля,
да те забравям някъде в нощта,
да си повтарям, че фалшиво се разлиствам,
и че и с теб съм безкрайно сама.

Опитвам се… Ръцете си завързвам,
за да не мога пак да те докосна.
Но все към тебе тичам, бързам…
Когато искаш толкова е просто,

когато искаш, разума го няма,
живееш за онези пеперуди,
които вътре в теб запълват празна яма,
когато до него се събудиш.

Когато искаш, няма да повярваш,
ако ти сочат неизбежността на края.
Когато искам… За поглед съм благодарна
и как да не се давя в теб не зная.

15.06.2015г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
вдъхновено от The Civil Wars – No Ordinary Love
photo:  Eva Minaeva by Alexander Kuzmin