Rois
Archive for
Да спре да прескача…
Да, знам, животът продължавал, и щяла да дойде някога зора, и някой, който ме заслужавал, щял да освети за мен деня. Да, знам. Ала така не го разбирам… Не се научих да се влюбвам във лъчи. Все тръпка в мрака си намирам и нямам за светлото очи. Да, знам. Но не това търся, не искам … Има още
След мен
Спри. Недей. Не чуваш ли, че шепна? След мене недей да вървиш. Потънал си в омая вълшебна, наяве, в сън обагрен, спиш. Недей. Зад ъгъла върни се, изчакай крачките ми да заглъхнат, от виното отпий и отдъхни си. Обратно бързай, преди да поискаш пак да тръгнеш. Ще тръгнеш, молила съм много. Шумът по пода, от … Има още
Сянка по ъглите
Така копнях да съм светулка, едничка, малка светлина, дори във мрак и нощ забулена, да съм ти пуснала искра. Така копнях да съм частица, от безкрайното сърце, с което знам, че можеш да обичаш. Можеш. Но явно не и мен. Какво бях – сянка по ъглите, пълнеж за часовете скучни, усещане, което отлита, щом тръгна и забравиш, … Има още
Къде си?
Къде си, когато сама се събуждам? Къде си, когато с някой ми се говори? Къде си, когато пожелават ме чужди? Къде си, когато съм толкова твоя? Къде си, когато от нерви треперя? Къде си, когато нещо ново се случва? Къде си, когато насън не мога да те намеря? Къде си, когато не мога да съм повече същата? … Има още
