Archive for

Сянка по ъглите

Така копнях да съм светулка, едничка, малка светлина, дори във мрак и нощ забулена, да съм ти пуснала искра. Така копнях да съм частица, от безкрайното сърце, с което знам, че можеш да обичаш. Можеш. Но явно не и мен. Какво бях – сянка по ъглите, пълнеж за часовете скучни, усещане, което отлита, щом тръгна и забравиш, … Има още

Join 812 other followers

Blog Stats

  • 524 057 hits
октомври 2015
П В С Ч П С Н
« сеп.   ное. »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
free counters