Rois
Archive for
Нов небосвод
Очите ми не губят пламък. Понякога се лутат във сумрак, дълбаейки за дом, във някой камък. Но после се отварят пак. Очите ми затворници не стават за дълго, на нечие сърце, което затъмнения раздава. Отварят се и пак искрят напред. Очите ми рисуват си звезди. И ако някога по теб са угаснели, не се обръщай, ще те … Има още
Без сумрачния ти пламък
Друга тръпка дали си намери, която да будиш през нощта и с глас небрежно начумерен, да каниш да подпалите света? Дали като мене тя те вижда? Дали те рисува по звезди? Дали безкраят в вените й приижда, когато гледа в твоите очи? И на нея ли даваш наполовина, или в сърцето й бушува онова, с което … Има още
Звънни…
Не спя. Прегръщам телефона, очите ми се реят по тавана, в отчаян опит да прогонят безумието в мен. Не става. Не спя. И тишината на слушалката руши оскъдния ми разум. Между стените ставам малка и спомените се превръщат в спазъм. Не спя. На ум те рисувам по леглото, където някога, в безкрайност, до мен си … Има още
Одраскано от куршум
Не ми говори за след пет години. Не ми говори за белези от одраскано. Не ми припомняй, че няма да те имам. Не си мисли, че прехвърчат куршумите ти безопасно. Не ми говори, че в мен не се целиш, защото криви са ти мишените. Не се опитвай черни рани да избелиш. Hе ми казвай, че … Има още
Банички с кренвирш, топено сирене и кашкавал
Много отдавна не съм пускала кулинарна публикация в блога и може би е крайно време да възродя тази му част. Завръщам се в кухнята с една съвсем елементарна рецепта, която ще е твърде нахално да нарека моя, тъй като съм изгледала и прочела безброй вариации на рецепти за тези банички. За приготвянето на моите не … Има още
Как се учиш да нямаш?
За спомени да бъда благодарна… Така ми се иска да го умея, назад да гледам с усмивка и вярна на настоящето да мога да живея. Така ми се иска да си сувенир по лавиците на моята душа, да те помня с умиление и в мир да продължавам живота да редя. Така ми се иска… Но ме изгаря всеки … Има още
Селото на вълците
Имало едно време едно далечно, далечно село, което било сгушено в най-гъстата гора на Балкана. При все че трудно се стигало до селото по стръмните и лъкатушещи планински пътища, летем там прииждали хора от далечни краища, за да се запасят с дърва за огрев за през зимата. Казвали, че там дърветата били на стотици години … Има още
Rois 