Как се учиш да нямаш?

За спомени да бъда благодарна…
Така ми се иска да го умея,
назад да гледам с усмивка и вярна
на настоящето да мога да живея.

Така ми се иска да си сувенир
по лавиците на моята душа,
да те помня с умиление и в мир
да продължавам живота да редя.

Така ми се иска… Но ме изгаря
всеки проблясък за твое докосване,
преобръща ме и не си отговарям
как след теб да живея пак простичко.

Как могъл си да имаш ефира
и да стъпваш после по земя?
Как могъл си в взрив рай да намираш
и след туй да дишаш в тишина?

Как може да не искаш пак безкрая,
щом в ръцете си веднъж си го държал?
Как на други името да искаш да узнаеш,
ако наясно си чие да изречеш, за да си цял?

Как се учиш да нямаш онова,
което до болка било ти е всичко?
И най-вече, как да ти простя,
че ти мен не така си ме обичал?

08.11.2015г.
гр. сопот
автор: Събина Брайчева
photo: „california“ sun by Patryk Choinski