Ерато

Как се учиш да нямаш?

За спомени да бъда благодарна…
Така ми се иска да го умея,
назад да гледам с усмивка и вярна
на настоящето да мога да живея.

Така ми се иска да си сувенир
по лавиците на моята душа,
да те помня с умиление и в мир
да продължавам живота да редя.

Така ми се иска… Но ме изгаря
всеки проблясък за твое докосване,
преобръща ме и не си отговарям
как след теб да живея пак простичко.

Как могъл си да имаш ефира
и да стъпваш после по земя?
Как могъл си в взрив рай да намираш
и след туй да дишаш в тишина?

Как може да не искаш пак безкрая,
щом в ръцете си веднъж си го държал?
Как на други името да искаш да узнаеш,
ако наясно си чие да изречеш, за да си цял?

Как се учиш да нямаш онова,
което до болка било ти е всичко?
И най-вече, как да ти простя,
че ти мен не така си ме обичал?

08.11.2015г.
гр. сопот
автор: Събина Брайчева
photo: „california“ sun by Patryk Choinski

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 349,838 hits
ноември 2015
M T W T F S S
« Окт   Дек »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
free counters
%d bloggers like this: