Archive for

Тъмни багрила

Не ме питай за моите вени. Отдавна кръв там не тече. Аз дишам чрез опиянение. А ме опиват онези ръце, които докосват между другото, които не дават, а отвличат, а после те забравят в някой ъгъл. Но нищо. Аз така обичам – да се разливам по чуждо безвремие, обречено, да се заблудя, че има как съня им … Има още →