Рисувах се, някъде по водата, и себе си в водовъртеж прелях, и подарих на тишината, последния догарящ страх. По ветровете се описах, с перо, с невидимо мастило, и някъде, в безкрая, се улисах, и разума стана безсилен… Не виждам вече бреговете, живея насред океан. Не пращайте фар да ми свети. Ураган ме пази там, където … Има още →