Archive for

Вярна

Нима? Нима си изненадан? Нима на плоските лъжи, в капана прозрачен си попаднал и демонстрираш ми влажни очи? Нима си вярвал, че съм твоя и че ми даваш онова, желание за чужди дето трови? Нима и за секунда не разбра че магия в сърцето не става, и отговарям машинално, и всичкото, което давам, прозира скука … Има още

Photo Friday: White

More White interpretations here.

На светло се губя

На Дявола съм аз любимата, или на някой още по-черен сумрак, изгасена и пепелна, все неимана, мълчала и отричала, унищожена до крак. От дявола съм аз поискана, из някои долни земи, и като вечност върху мъжете разплискала страст, която прояжда, не гори. Не се давам невеста на светлото. Не знаеш ли, че светят ми зениците … Има още

Нещо в гърлото

Когато искам да преглътна, но нещо писъка задържа и прави погледа ми мътен, тогава най-звучно в мен се кърши. Така безмилостно и непопитано подскача, и ронят се съчките, на земята стъпкани, и сритани. А всъщност даже не подсмърчам. Не искам да пищя без глас. Това така отчаяно боли… Изтрих каквото значи „аз“. И само ти … Има още

Митология

Такава съм – Нарцис обречен, погубена на своя невидим пиедестал, в себе си влюбена, неизречено и другите да видя непожелала. Такава съм – фатална Хипсипила, с чувства безмилостно подредени, за никого рутина не променила и всички повела към краища неизбежни. Такава съм – безпомощна Пандора, невярваща на собственото аз, мислеща, че носи неспокойствие на хората. но надеждата от … Има още

Вдишване

Може и да съм те вдишала, някъде измежду молекулите на отживяло необичане. Без да искам. Погрешно съм чула, няма как да си ми казвал, че прекалено силно ми вярваш. Как се издиша тази благодарност? А със нея какво се прокрадва? Честност? Дори не съм наясно значението тук какво е. Но тя намира свойто място. Без … Има още

Жар съм

А беше толкова различен… С очи от непокорни пламъци, кънтеше в мен да те обичам, да срина крехките си замъци. А беше толкова пристрастяващ… Ръцете ми се губеха в екстаз, след малкото, което даваше, и аз забравях всяко свое „аз“. А беше толкова съдбовен… Сякаш цял живот бях те рисувала по дъхът си. Като след сънотворно, … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 510 226 hits
февруари 2016
П В С Ч П С Н
« ян.   мар. »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
29  
free counters