Archive for

Жар съм

А беше толкова различен… С очи от непокорни пламъци, кънтеше в мен да те обичам, да срина крехките си замъци. А беше толкова пристрастяващ… Ръцете ми се губеха в екстаз, след малкото, което даваше, и аз забравях всяко свое „аз“. А беше толкова съдбовен… Сякаш цял живот бях те рисувала по дъхът си. Като след сънотворно, … Има още

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 507 489 hits
февруари 2016
П В С Ч П С Н
« ян.   мар. »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
29  
free counters