Опити в проза

Лили и мъжът от покрива

7996504421_04a56eb714_o18:30 Lilly: Здрасти, какво става?

Минута, две, три четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не й беше ясно защо по-дяволите му отнема толкова време, да й отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра й изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя друга…. Знаеше си, ама много добре си знаеше, че не трябва да се захваща с никой в този град! Толкова добре й беше първия семестър, когато ненавиждаше всичко и всички, и не си подаваше носа от квартирата си, освен, за да ходи на лекции. Как от всички градове, в които кандидатства – Лондон, Глазгоу, Барселона, Берлин, я приеха да учи в единствения град, който не й харесваше? Прехваления Париж. Със завъртяния си език, със сладникавата романтика, с тълпите от влюбени двойки, идващи тук на почивка. Можеше да се закълне, че ако веднъж минеше покрай Айфеловата кула и видеше някой да прави предложение за брак, паднал на колене пред любимата си, ще повърне със сигурност. „Лиле, недей така, всички мило и драго дават да са в Париж, първия семестър винаги е труден, после ще си намериш приятели, ще срещнеш някое момче може би, ще видиш, че сама няма да искаш да си тръгваш от там.” – опитите на майка й да я убеди как един ден ще захаресва града я настройваха още повече срещу всичко френско и парижко. Но това, което я дразнеше сега беше, че майка й се беше оказала права.

18:47. Глупакът още мълчи. Само да не беше се качвала на проклетия покрив… Живееше със съквартирантката си на последния етаж и хазяйката им беше дала ключ и от покрива. Всъщност част от покрива беше построен като малки тераси, прилежащи към различните входове на сградата и Лили, често не беше сама горе, но докато хората по другите тераси ходеха там основно да пушат, тя ходеше, за да събира мислите си. Един-единствен път се качи горе, за да говори с майка си по телефона. Спореха за нещо, не си спомняше какво. Не се притесняваше да говори както и дойде на ума, никой от околните пушачи нямаше да разбере българския й. Затвори ядосана на майка си и погледа й попадна на едно момче, през една тераса от нея, което я гледаше втренчено.
– Тъпанар! – каза Лили на глас и се обърна с гръб…
– Е, чак пък тъпанар… – чу зад себе си Лиляна на чист български.
Да, оказа се, че в съседния вход живее друг български студент, но докато Лили учеше Приложни изкуства, Венелин учеше тук право. След като се засичаха няколко пъти на покрива, той я покани в квартирата си. Лили отиде твърдо убедена, че само ще пият кафе, както се бяха разбрали.  Час след като беше влязла у тях, Лили търсеше бельото си някъде на килима около дивана. Не разбра как стана, какво толкова й каза, как успя да я накара толкова бързо, та тя беше спала само с четири момчета досега и никога така импулсивно… Беше я срам от себе си и искаше да си тръгне по-бързо и да не види Венелин никога повече.

18:58… И какво продължаваше да прави, че не й отговаряше!?

След първата визите на Венелин Лили се прибра набързо вкъщи. Разбира се, че нямаше да се види повече с него, след позорното й поведение. Нямаше… Но й се искаше. Не можеше да си избие от главата секса, който бяха правили. Досега никога не беше й се случвало нищо такова. Беше възбудена през цялото време, дори само целувките му и леките негови докосвания я караха да усеща топли вълни в слабините. И нито веднъж, докато секса продължаваше, тя не си помисли за неща от рода на това той няма ли да свършва вече, дали няма да й се разроши много косата в тази поза, дали не прави смешна физиономия, дали не я чуват съседите като охка и в колко часа беше утрешната лекция, за която не трябваше да закъснява. Не… С него тя не мислеше за друго. Не мислеше изобщо. Беше се потопила в някакво удоволствие и искаше той да не спира… Но сега трябваше със сигурност да спре да мисли за него!

19:03 Venko: Gledam ma4, 6to?
19:03 Lilly: Ами исках да питам, ако нямаш нищо за правене, да мина?
19:05 Venko: Ami gledam ma4a sega.
19:05 Lilly: А по-късно?
19:08 Venko: Ne znam, ako ima kak 6te ti pi6a.

Идиот! Знаеше, по дяволите, знаеше, че ще я отреже, защо й беше да му пише…

Още на следващия ден след първия им секс Лили си намери повод  да се качи на покрива. Той не се появи. На втория също. „Аз не се качвам заради него, аз и преди си висях все тук.”, самоубеждаваше се Лиляна. На третия ден, когато се качи горе и видя рошавата му, пушеща глава на терасата, тя усети как стомаха й се свива, а сърцето й бие учестено. Когато я покани пак у тях, тя беше решена, че този път наистина само ще си говорят. Час след това беше гола на дивана му. Този път поне нямаше да бърза да се облича и да си тръгва, искаше да му даде да разбере, че има интерес, за да видят заедно накъде ще тръгне връзката им.
– Всичко наред ли е? – каза той, докато се обличаше.
– Да. – усмихна се Лили. – На теб да не ти стана студено, че бързаш да се обличаш?
– А, не, ама ще закъснея, имам среща с един авер, ще ме запознава с някакви девойки и трябва да тръгвам след малко. Нали не е проблем? Пък някой друг път ще се видим повече.
Венелин й намигна, а Лили само дето не припадна. Всичките й илюзии и планове, които си беше кроила в последните три дни се бяха срутили с гръм и трясък. Не напразно тя беше имала толкова малко момчета досега, просто винаги беше внимавала да не се оплете с някой, който ще я търси само за секс. А ето, че точно това се беше случило.
– Не, не е проблем. – каза Лили и затърси дрехите си. На ум си обеща сто пъти, че повече няма да влезе в тази квартира.

20:32 Lilly: Какво става с мача?

Поредните пет минути мълчание. Защо не отговаря, можеше да не разбира от футбол, но знаеше, че мача е свършил или не на привършване, вече беше наясно свободен ли е или не, какво му костваше да й напише…

Няколко дни след втория им секс, той й писа. Посред нощ. Беше се върнал подпийнал от някакъв купон и я канеше. Тя протестира дълго, че има лекции рано сутринта. След няколко часа се събуди до него, в неговото легло. Гледаше го умилено как спи и си казваше, че може би все пак ще се получи връзка между тях, докато алармата му не иззвъня, той не подскочи, казвайки че закъснява за лекции, тръгна да се оправя и попита ще може ли да си тръгне без да я изпраща, че няма време, пък ще се видят някой хубав ден. Лили тръгне и заплака в момента, в който затвори входната врата отвън. Как си беше позволила този мъж да я използва цели три пъти!? Но определено това беше финала между тях!

Но не беше. И не просто, че тя не можеше да му откаже, започна  и тя да му звъни, да му пише, а той почти винаги й отказваше, когато инициативата не беше негова, което я изкарваше извън нерви. Виждаха се нощем, когато той се връщаше пиян от купон, или набързо преди някое от излизанията му, ако се окаже, че има половин-един час за уплътняване. Лили ненавиждаше това положение, но не само не искаше да го прекрати, а усещаше, че на тези им мимолетни срещи, тя обръщаше много повече внимание, отколкото на лекциите и на всичко друго, което я бе вълнувало преди, дори още по-зле – изпитваше ужас, че наближава лятната ваканция и не се знаеше дали ще може да го вижда през лятото. Ами ако срещнеше някоя друга през летните месеци? Ако започнеше да звъни на нея, когато се връща вечер пиян?

20:52 Venko: Ni6to, moq otbor bi.
20:53 Lilly: Еее, супер, честито!
20:54 Venko: Mersi.

Поредните минути мълчание. Защо един път не можеше да усети какво иска, когато започнеше да му пише? Или много добре се усещаше, но просто не искаше да й дава контрол над ситуацията? Явно искаше всичко да ръководи той, за да може тя да не си вади никакви прибързани заключения. Може би все пак той имаше чувства към нея, но ги криеше, защото не търси сериозна връзка и нямаше нужда да я подвежда да го чака. Може би просто сега не е момента, може да е преживял скоро някаква раздяла… Може би трябваше да го изкача и някак постепенно той щеше да я поиска за нормална приятелка, а не само за секс. Знаеше добре, че не трябва да напира да го търси тя. Но как да се сдържи, като той очевидно не се сещаше да я попита нищо…

21:03 Lilly: Сега какво ще правиш?
21:06 Venko: Opravqm se da izlizam s edni agenti.
21:06 Lilly: С приятели?
21:07 Venko: Aha

Защо се беше разбирал с някой, след като му стана съвсем ясно по-рано, че иска да се видят?! Сега единственото, което заслужаваше, беше просто да го напсува, да го прати на майната му и никога повече да не се занимава с този кретен.

21:20 Lilly: А после?
21:24 Venko: Ne znam, nqmam ideq koga 6te se priberem.
21:24 Lilly: Ами пиши като се върнеш, аз сигурно още няма да спя.
21:27 Venko: OK

Не можеше да понася кратките му, безлични отговори. Сякаш му представляваше неимоверно усилие дори да натиска клавиатурата докато си пише с нея.

Лили защрака каналите с дистанционното. Щракаше, но не се заглеждаше в нищо. Не спираше да се чуди дали ще й се обади. Беше петък,  най-често се виждаха в петък. През две минути проверяваше месинджъра дали не й е писал. Пускаше си жизнерадостна музика, за да не заспи и да се окаже, че той й е писал, докато е спала. Трябваше да издържи, докато се върне.  А не можеше ли просто да й каже, дали ще се видят или не?

00:34 Lilly: Как върви купона?
00:42 Venko: Na max! Sled edin 4as si idvam, da zvanna da dojde6 posle?
00:43 Lilly: Да, супер, ще те чакам.

Сякаш воденичен камък падна от сърцето на Лили. Толкова щастлива се почувства и някакви си си отдъхна, че поне този път той се беше съгласил сравнително лесно, не се налагаше да му се моли за внимание. Спря телевизора и тръгна към банята. Имаше един час да се направи достатъчно красива. А и трябваше да е готова малко по-рано, в случай, че се окажеше, че Венелин си е дошъл по-рано.

01:53. Бяха минали само десет минути след часа, в който Венелин бе казал, че ще се върне. Щеше да е глупаво да го притеснява толкова скоро, за да го пита какво става и идва ли си. Не, тази нощ щеше със сигурност да го изчака той да й пише.

02:27 Lilly: Какво става, прибираш ли се?
02:29 Venko: Ami ne, sory, vidqyh se tuk s edni, 6te hodim v drug klub.
02:30 Lilly: Ами след това?
02:32 Venko: Ne me 4akaj po-dobre. Da ostavim za drug pat.

Лиляна избута всички книги, тетрадки и чаши, които стояха на масата до нея от яд. Не за първи път я подвеждаше да го кача до сума ти часа и после не се прибираше навреме. Или по-скоро се е прибирал тогава с някоя, която е забърсал отнякъде. Не, Лили не можеше повече така. Сълзите й бликнаха без да питат. Тичешком се качи на покрива, само за да види през няколко тераси от нея, двойка, която се целуваше. Тя и Венелин никога нямаше да бъдат нещо такова, той понякога не я целуваше дори, когато правят секс, камо ли да го направи там, където може да ги види някой. Не, тя беше за у тях, за дивана, за след пиянските му нощи и за дните, в които някоя друга го беше отрязала. Лили се свлече на пода на терасата и заплака с глас. Толкова много искаше просто да обича и да я обичат, беше ли толкова невъзможно?!?

След половин час хлипане на покрива Лили стана и тръгна да си ляга. Едва вървеше по стълбите, но поне за пореден път беше разбрала какво представлява Венелин. И знаеше по-добре от всичко, че след всяка следваща тяхна среща на нея ще й става все по-трудно, а на него все по-малко ще му пука,  защото ще я приема за даденост. Изхода беше един-единствен и колкото и да й се искаше да се надява на нещо повече с него, знаеше, че час по-скоро трябва да отреже контактите си с него. И тъй като сама явно нямаше сили, щеше да смени квартирата. И без това тази не й беше съвсем удобна спрямо университета, щеше да открие нещо на другия край на града, така че да няма как да отиде у тях след поредния му запой. Дори се сети, че имаше днешен вестник. Огледа и загради няколко изгодни обяви, в райони отдалечени от сегашния квартал. Утре сутрин първата й работа щеше да им звънне.

05:49 Venko: Lile, spi6 li?

Лили  чу в просъница цъкането на месинджъра. Погледна и просто не можа да повярва колко нагъл беше този Венелин, след като цяла вечер я беше размотавал, да се сети да й пише в 6 сутринта!

05:51 Lilly: Спя.
05:51 Venko: Ayde, ela do nas.

– Глупак! – поредната купчина с учебници, беше запокитена от Лили по стената. Как можеш да бъде толкова самодоволен и вярващ си този кретен?!  Никога повече нямаше да се остави да я манипулира и да я използва! И не само! Сега щеше да му напише всичко онези неща, които мислеше за него, но ги бе премълчавала, за да не спре да я търси. Щеше да му каже, че е използвач, че вече й е противен, че не заслужава даже да погледне към него, като се разминават по улицата, камо ли да му проговори… Хиляди мисли в тази посока минаха през ума на Лили, из стаята хвърчаха предмети, тя удряше с ръце по пода…

Най-накрая и вестника изхвърча в коша.

06:03 Lilly: След 5 минути съм у вас.

12.03.2015г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo taken by internet

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and artist.

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Join 755 other followers

Blog Stats

  • 348,634 hits
март 2016
M T W T F S S
« Февр   Апр »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
free counters
%d bloggers like this: