На пръсти стъпва, едва се прокрадва, една-едничка малка пеперуда, която на дъги се радва и от пепелта изравя лудост. На пръсти зората изгрява, изпод пластовете урагани, и с шепот ме зашеметява. Нишки лъчи в капана ще ме хванат… Как слънце скри във тъмните очи, и как дълбае в мен тази усмивка? А аурата мрачна как … Има още
Живях из хиляда небосвода, приземих се на много звезди, и търсих дух, безразсъдно свободен, копнян, но неопитомим. И намирах… И в тях се преливах, и губих се из техните вселени, и след всеки, безнадеждно умирах. Но ме предава все, душата ми на феникс. Да, знаеш, аз не горя, а взривявам, не спирам, докато не се … Има още
Забрави си нещо в мене, моля те! Дали погледа на изморените очи, дали обръщение, с което на мен говориш, дали въздишка, когато мълчиш… Забрави си в мене американския акцент, забрави потръпването от нокти по гърба, забрави иронията, с която разсмиваш мен. Забрави си честността. Забрави си нещо, много те моля! Нека само аз да съм … Има още