Да остана ли влюбена в теб завинаги?

Към мен ли вървиш? Затова ли лампите
проблясват като пред токов удар?
Това аларма за опасност ли е?
А значи ли, че в края ще ме смениш със друга?

А аз дали преди теб други съм искала –
има ли значение сега?
В едно събрано е, каквото по други съм разплискала.
Ти би ли дишал тъй задъхано и за друга жена?

Безбъдещен е този дансинг,
а ти и аз все върху него сме танцували.
В изречени за други фрази,
един друг сме се нарисували.

И ти си там, и аз съм там,
където всичко е обречено.
Но как да се уплаша, като знам,
че ще се имаме от всичко разсъблечени –

от минало, от бъдеще, от хората,
от разпиляващи емоции.
И през душите си затворени
пробиваме един във друг прозорци.

Към мен ли вървиш? Аз даже тичам.
Та колко често виждаш сънища наяве?
Какво като няма време да се превърне в обичане?
Как иначе би имал шанса да останеш идеален?

И там, на дансинга от невъзможности,
накарай всичко в мене да изтръпне.
И нека да съм пошла, и безбожна.
Зрънце святост любовта в греховете ми ще вмъкне.

03.03.2009 г.
гр. Пловдив
автор: Събина Брайчева
picture: Emotional Dance by Robert Duval