Rois
Archive for
Синьо
Не знаеш колко сини са очите ти, когато се оглеждам в тях, и колко небеса в теб се преплитат. Не знаеш колко друга бях, как гледах, но не виждах цветовете… Не виждах… А днес дори не мигам, да не пропусна, в миг отнесен, нюанс от твойто синьо аз да видя. Не знаеш как оставяш в мен печати със твоето лазурено мастило. … Има още
Сънувам…
Сънувам… Слънчеви лъчи… Сънувам… Въздишки разпиляни… И мрака как изгубено мълчи. И вселени, в две ръце събрани. Сънувам… Но не е безнадеждно. И утрото вече не ми е враг. И блянове недостижими не подреждам. И вече дишам. Вече зная как. Откакто ти до мен се нарисува, небето с други краски засия. И вече не боли … Има още
Очите ми не помнят изгреви
Очите ми не помнят изгреви, макар горяли в слънчеви огньове. Очите ми, разпръскани, безизразни, все не дочакват сутрешна отрова. Очите ми, затрупани от пясъци, в пустинните ветрове блуждаят, но рано сутрин бягат от отблясъци, за розовото на небето те не знаят. Очите ми родени са във залеза, и не намират смисъл в разни начала, в … Има още
Weekly Photo Challenge: Morning
What’s better than love for breakfast? 🙂 More Morning interpretations you can find here.
Да ме сглобиш от светлината
Твоя… А ти дали така ме искаш, докато се разпадам на хиляда, и всичко друго губи смисъл? А аз, до теб, изгубена и жадна, се вливам из твоите очи. Коя съм може би забравих. А може би нарочно се изтрих, да можеш пак да ме направиш, да ме сглобиш от светлината, която самичък ми донесе. … Има още
Rois 