Атлазени спомени

Навярно тогава любов е било.
Навярно тогава била съм и друга,
била съм надеждна, копнежна, в едно
с тебе. И не, не съм лъгала.

Навярно тогава били са други звезди
и по-различен е бил небосвода,
и друго е греело в мойте очи,
и шепнело е, че искам и мога

да съм нечия до необятност,
и да се прераждам във безвремие.
Навярно тогава бил си ми слабост
Навярно тогава давах, не вземах.

Навярно… Било е онази магия,
която до изнемогване копнея.
Навярно не зная как в мен да я крия
и днес вече няма и помен от нея.

И толкова ми е съдбовно,
когато си мисля за тогава…
Унесена вкусвам от атлазени спомени.
И после към безкрая продължавам.

03.03.2017г.
гр.Сопот
автор: Събина Брайчева
вдъхновено от Жулиета – Тангра
photo by Caroline Petters