Същата

Какво като е умалена от прераждане,
какво като е бледа сянка моята душа?
Какво като стотици пъти насила е изваждана
и после съм я мачкала, преди пак да я прибера?
Какво като изтъркала съм хоризонтите,
пътеките били се заличили,
и после пак била съм ги изровяла,
и пак безпътна из тях съм продължила?
Какво като живяла съм в недомислици
и музите понякога там ме забравяли?
Какво като разкошие разлиствам
и после с лекота го разпилявам?
Какво като животът ми се случвал
и нещо в мене всеки ден стареело?
И някой ден, старица, ще съм същата –
до болка ще се губя, намирам и променям.

15.09.2010г.
гр. Сан Фернандо
автор: Събина Брайчева
photo taken by Pinterest
вдъхновено от Whisper of a Thrill(Meet Joe Black’s  soundtrack)