Дотлява слънчева позлата, и във оранжеви отблясъци, се къпе заминаващото лято, по бавно опустяващите пясъци на топлото, шумно море, което щъркели изпраща към дом оставен, който ги зове. А песен щурчова, изящна, заглъхва бавно из полето, чиято изумрудена трева, в меланхолично жълто вехне и чака падащи листа. И с вкус на грозде, ябълки и круши … Има още →