Дотлява слънчева позлата,
и във оранжеви отблясъци,
се къпе заминаващото лято,
по бавно опустяващите пясъци
на топлото, шумно море,
което щъркели изпраща
към дом оставен, който ги зове.
А песен щурчова, изящна,
заглъхва бавно из полето,
чиято изумрудена трева,
в меланхолично жълто вехне
и чака падащи листа.
И с вкус на грозде, ябълки и круши
за кратко лятото целува есента,
Оставя я да властва, сгушена,
сред кестени, жълъди и мъгла.
20.09.2017г.
гр. Сопот
автор Събина Брайчева
photo: Lost in the Memories by Cristian Tudose
Дискусия
Няма коментари.