Когато те чакам…

Светът е малък. И когато те няма,
нощем ти свети същата луна,
която през моя прозорец минава.
И сребърната светлина,
която по моите пръсти се скита,
прелива се по твоето лице,
и в косите ти се оплита.
Светът е малък. Нашите ръце
един и същи въздух галят,
и стъпвам по същата земя,
която ти без мене обикаляш.
И буди те същата зора,
която аз с децата ни посрещам.
Светът е малък и за кратко ни дели.
Ала мига като безкрайност се усеща,
когато нещо между мен и теб стои.
И дори преди да си заминал,
вече сънувам, че при мен се връщаш.
И общата луна, която имаме,
топли само, като ме прегръщаш.

06.01.2018г.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
photo taken by Pinterest