Опити в проза, Разкази

Да се влюбиш в Лора

sunlight-trees-forest-women-outdoors-women-model-583960-wallhere.com– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре.  Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. Имаше трапчинка на лявата буза като се усмихне. Млад и красив, с тъмна, гъста коса, а не като Филип – рижав, със странна прическа.
– Добре ли си? – попита мъжът.
– Аха. – едва отговори Лора замаяна. – Май не се познаваме.
– Не се познаваме все още, отскоро съм тук. – отговори той. – Но се надявам да ме допуснеш до себе си, за да разбера коя си наистина.
Нямаше как усмивка да не озари и лицето на Лора, след това изречение.

– Как така, Лора?! – почти през сълзи каза Филип. – Всичко бяхме уговорили, трябваше да има сватба… Ето, дори букета си взела!
Цветята лежаха разпилени и захвърлени на пейката, на която стоеше Лора, облечена в бяло, опитвайки се да обясни на Филип как влюбването се случва за секунди и тя не е виновна, че е срещнала друг.
– Ти ми обеща, Лора!!! Не можеш да ми го причиниш! Малка, скромна сватба, сред всичките ни приятели, в нашата любима къща на хълма, където да живеем до старини…
– Ние пак ще се виждаме. Можем да бъдем добри приятели. – Лора дори не опитваше да скрие радостта си, което още повече разбиваше сърцето на Филип. Сякаш не му достигаше въздух. Не знаеше какво да направи, а трябваше… Трябваше някак да я накара да остане с него, трябваше нещо да й каже, да я спре…

Последното, което си спомняше от този момент беше, как взе цветята от пейката и удари с тях Лора по главата.

– Не знам, не знам какво бих могла да направя вече! Очаквам какво ли не от него, но сега и агресия… – Хана, притеснено свиваше пръсти, след като й се обадиха за инцидента с Филип и Лора. – Не мога да повярвам, че той е способен на такова нещо.
– Всички родители така мислят, госпожо. Но не се притеснявайте, не Ви викам да Ви порицавам, просто сме длъжни да уведомим близките в такива ситуации. Филип, разбира се, е все още добре дошъл в Дом за душевно болни „На хълма“, ние ще продължаваме да се грижим за него. Още дори не сме сигурни дали момичето не го е провокирало с нещо.
– Да, Лора, той я е споменавал понякога, когато съм идвала да го видя, май имат общи сеанси заедно. Но бях останала с впечатлението, че се разбират.
– Не се притеснявайте, госпожо, ще разрешим проблема. От скоро работя в дома, но имам достатъчно опит в други институции и лично ще се заема с това синът Ви да се чувства отново спокоен тук. – докато доктора се усмихваше на майката на пациента, трапчинката на лявата му буза се появи отново.

21.05.2018г.
гр. Сопот
Събина Брайчева
photo taken by Wallhere

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and the Sun prince.

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 511 482 hits
май 2018
П В С Ч П С Н
« апр.   юни »
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
free counters
%d блогъра харесват това: