Ерато

Наградата

4155a5ba6e97ab3fb76a70b0e20ceb0aКолко вселени завладя?
Не за да ги притежаваш,
а за да препуснеш из тях,
без някога да съжаляваш,
че устрема ти те е  спънал?
Изправи ли се след това?
Или за векове потъна?
По-силен ли те изкова,
туй, дето уж не ни убива?
Или лекуваш още гордост,
забравил нагоре да пробиваш?
Да губиш не е позорно.
Падаме. Върха висок
може и да не покорим.
Но там ли е смисъла дълбок?
Отгоре, над всичко да стоим?
Дали е въпрос на покоряване,
онази малка частица щастие,
която искаме да хванем?
А тичането сред опасности
не е ли тайния двигател
на невъзвратимата ни младост?
И всяка нова стъпка е създател.
Тичай. Докато има радост,
от всяко диво безразсъдство.
Докато още не пресмяташ
кое изковано е от мъдрост.
Тичай. Докато хващаш вятъра…
Всеки връх непокорен,
не е загуба на щастие.
А ако се качиш на него,
наградата ти не е власт.
Животът с път ни награждава,
не с първенство или забвение.
Вървиш, не за да побеждаваш,
а за да срещнеш други като тебе.

06.11.2018.
гр. Сопот
автор: Събина Брайчева
вдъхновено от Luno – Never Let Me Down Again
photo by coolhandluke

 

About Rois

Ithil' quessir or Moon elf, mum of the Moon prince and the Sun prince.

Дискусия

Няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Join 814 other followers

Blog Stats

  • 511 688 hits
ноември 2018
П В С Ч П С Н
« окт.   ян. »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
free counters
%d блогъра харесват това: