Сумракът и Пролетта

Posted by Rois ⋅ вторник, 26 март, 2019г. ⋅ Вашият коментар

Filed Under Ерато, Лазар, Роис, Събина Брайчева, Хадес, воал, врабчета, глас, дете, дъбрава, калинки, копнеж, печал, поезия, поет, пролет, резеда, стих, стихове, сумрак, трева

Насила не пиша за пролетта.
Дете не съм й и не ме заразява
мирисът на прясната трева
с конпеж по цъфтящата дъбрава.
Да я приветствам не умея.
Тя с Лазар става, а пък аз…
С врабчета и калинки как да пея,
щом Хадес дреме в моя глас?
Не възхвалявам дъги и лалета,
но въпреки сумрачната печал
на моя стих, тя неуморно шета.
И кичи всичко с резедав воал.