Archive for

Пълнолунна любов

Заминал бе. Луната вълча, оглася януарските земи. Вие, с копнеж да си го върне. Ледена самота трепти. През февруари още тихо го оплаква, завивки заснежени тя тъче, нарича ги, че ще загърнат някога лъчистите му, мъжки рамене. Март идва. И събужда топлината на Слънцето възлюбено сърцето. И като червей се промъква от земята, и търси … Има още →