Ей я, Баба Марта, тича и кожуха си съблича, че е румена, засмяна, без бастун, и със премяна от кокичета, цветчета, а пък вместо две звънчета, лястовичките ни пеят, че ще срещнем скоро нея. Пижо, Пенда тя ни носи и с нозете, смела, боса, ще танцува по поляни, Пролет с нея да се хване, и … Има още →