Звездите на моето небе Черната дупка видяха. Не, не която и да е, а тази, дето си е тяхна. Тази, дето ги засмуква, изважда всеки техен атом, ядрото им, за да напука. А после тръгва, някъде нататък, да взривява чужди вселени. Звездите светят, бледи и сами, бленувайки за черни вени, за пукот, за трошене и … Има още
“ – Не е било време.“ Не, не беше. Ние бяхме въпреки това. Въпреки всички решения грешни. Въпреки ясната накрая самота. Не беше време. И сега не е. Или пък било е винаги. Нима мен и теб не ни влече по разни чувства недоимани? Не беше време. Така го пожелах, рутината без жалост да не … Има още